О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1343
София, 01.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 864/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Т” А. , гр. С. против решение на Окръжен съд – Плевен по гр. д. № 489/2008 год., към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Н. П. Б. от гр. К. не е взел становище по касационната жалба.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на „Т” А. срещу Н. Б. , предявен като частичен за сумата 10 200 лв. от пълната претенция 31 785 лв., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Искът е отхвърлен от Районен съд – Кнежа с решение от 29. 04. 2008 г. по гр. д. № 203/2005 год.., което е оставено в сила от Плевенския окръжен съд с въззивно решение от 19. 2. 2009 г. по гр. д. № 479/2008 год.. Решаващият съд е приел за недоказани претенцията и твърдението на дружеството – ищец за щети, причинени от ответника Б в качеството му на управител на склад „Т”, складова база гр. К., изразяващи се в липса стоково-материални ценности – брикети, лигнитни въглища и дърва за огрев. Изводът на съда е обоснован с оглед на прието заключение на тройна експертиза, че счетоводната документация в дружеството е непълна и несъответна на изискванията на Закона за счетоводството, инвентаризационните описи не са изготвяни по тези изисквания, липсват замервания при тяхното съставяне. Съдът изрично е изложил съображения относно доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства – инвентаризационен опис и констативен протокол, изготвени на 29. 6. 2001 г., и като е констатирал явни несъответствия между двата документа, е приел, че тяхното оспорване от ответника Б е проведено успешно и те следва да се изключат от доказателствата.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбопадателят „Т” А. твърди, че изключването на двата документа от доказателствата, е произнасяне по процесуалноправен въпрос, от значение за спора по делото, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касация по т. 1 на разпоредбата. Изтъкнато е, че оспорването на тези доказателства, представени с исковата молба, е направено от ответника след първото съдебно заседание на 12. 4. 2006 г. пред първоинстанционния съд, за което той е бил редовно призован, с което е преклудирана възможността му за оспорване по чл. 154 ГПК /отм./
Искането за допускане на касация на посоченото основание е необосновано. В чл. 154 ГПК /отм./ е предвидена възможност за оспорване и в следващото съдебно заседание, ако заинтересуваната страна не е присъствала на предходното, както е в настоящия случай. Наред с това, оспорването по чл. 154 ГПК /отм./ има предвид официалните свидетелстващи документи, а не счетоводните документи, които се преценяват от съда с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 146 ГПК /отм./. В този смисъл са посочените и представени от жалбоподателя решения на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 19. 2. 2009 г. по гр. д. № 489/2008 г., по жалбата на „Т” А. , гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: