О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
София, 05.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 145/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Софийският окръжен съд, като първа инстанция, с решение по р. д. № 89/2009 г. е осъдил П. на Р България да заплати на Д. Е. сумата 12 700 лв. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, като отхвърлил иска до предявения размер 25 200 лв.. С решението е осъдена П. да заплати на Е. и сумата 628.87 лв. мораторна лихва върху присъдената главница за периода от 7. 10. 2008 г. до 2. 2. 2009 г., когато е предявен иска. Срещу решението е подадена въззивна жалба от П. , за разглеждането на която е образувано гр. д. № 1965/2009 г. на Софийския апелативен съд, който с решение от 19. 10. 2009 г. е отменил частично първоинстанционното решение, отхвърлил иска на Е. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 8000 лв. до размер на сумата 12 500 лв., отхвърлил иска на Е. за обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лв. и отхвърлил иска му по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху определеното обезщетение за разликата над сумата 409.57 лв. до сумата 628.87 лв.
Ищецът по делото Д. Г. Е. от гр. Д. е подал касационна жалба срещу въззивното решение, с което му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв., като е отхвърлен иска му до размер на 12 500 лв.
Ответникът П. е подала касационна жалба срещу въззивното решение, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 8 000 лв. и лихва за забава в размер на 409.57 лв., с искане за намаляване на сумите, без да е посочен конкретен размер.
Двамата жалбоподатели са представили изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и копия от съдебни решения.
След проверка, касационният съд установи следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид безспорните по делото обстоятелства – наказателно преследване, продължило повече от четири години, започнало с прокурорско постановление от 7. 4. 2004 г. и приключило на 7. 10. 2008 г., когато с окончателно решение на Софийския окръжен съд е потвърдена оправдателната присъда на Е. , постановена от Районен съд – Самоков. Съдът е взел предвид, че в продължение на 119 дни ищецът е бил задържан под стража. На базата на тези обстоятелства и с оглед на гласните доказателства за психическите страдания на ищеца, въззивният съд е определил обезщетението в размер на 8000 лв., която база предопределя и размера на обезщетението за забава /мораторна лихва/ в размер на 409.57 лв.
Искането на всеки от двамата жалбоподатели за допускане на касация на въззивното решение в обжалваните от тях части е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасянето на съда за размера на обезщетението е въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата.
Исканията са неоснователни.
Решаващият съд е приложил точно материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като е определил обезщетението по справедливост. Приложил е точно и процесуалния закон – чл. 235, ал. 2 ГПК, като е основал решението си върху установените факти по делото и закона. Наличието на решения на други съдилища /приложени от страните по делото/, с които са определени различни по размер обезщетения на други лица, не дават основание да се счита, че е налице противоречива съдебна практика. Отговорността на прокуратурата по чл. 2 ЗОДОВ е деликтна отговорност, която изисква компенсиране на всички вреди от неправомерните действия, а те са обусловени от емоционални преживявания на отделните физически лица, свързани с обстоятелства от битов, семеен, професионален и обществен характер, които са напълно индивидуални и коренно различни за отделните случаи.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19. 10. 2009 г. по гр. д. № 1965/2009 г- на Софийския апелативен съд по жалбата на П. на Р България и по жалбата на Д. Г. Е. от гр. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: