О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 18.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1874/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Софийският апелативен съд, с решение от 3. 7. 2009 г. по гр. д. № 1997/2008 г., е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 2035/2007 г., с което е осъдена Прокуратурата да заплати на В. М. сумата 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлен искът му за обезщетение над сумата 8000 лв. до претендирания размер 10 500 лв. С решението от 3. 7. 2009 г. е отхвърлен искът на М. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 7500 лв. – разлика между сумата 8000 лв., която е присъдена от първоинстанционния съд и сумата 500 лв., за която първоинстанционното решение е потвърдено.
В. С. М. от гр. С. е подал касационна жалба срещу решението на апелативния съд в частта за отхвърляне на иска му за обезщетение за неимуществени вреди над сумата 500 лв. до размер на сумата 8000 лв. Към жалбата е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Прокуратурата на Р Б. не е взела становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е констатирал, че Прокуратурата следва да носи отговорност по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ за причинени на ищеца М. неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за престъпление, по което той е бил оправдан с влязла в сила присъда. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът е взел предвид доказателствата по делото, вкл. заключение на психиатрична експертиза, относно негативните преживявания и психични смущения на ищеца във връзка с наказателното производство и съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв..
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е обосновано с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая не са налице обективните предпоставки за допускане на касация на това основание. Решаващият съд е определил размера на дължимото обезщетение като е приложил точно закона – съобразил е причинната връзка между вредите и неоснователно обвинение на Прокуратурата, естеството на тези вреди и тяхната продължителност. Изложени са съображения, че наказателното производство е причинило дискомфорт и психична неустойчивост на ищеца за около половин година, но е отчетено и обстоятелството, че те са свързани и с битовия конфликт, породен от междусъседски отношения, което касае размера на обезщетението за вреди, породени само от наказателното производство. Въззивният съд е обосновал съображенията си по прилагането на чл. 52 ЗЗД, която разпоредба не изисква или предполага развитие на правото, с оглед на дългогодишното й действие и трайна съдебна практика.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 3. 7. 2009 г. по гр. д. № 1997/2008 г. по жалбата на В. С. М. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: