О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 27.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4900/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Смолянският окръжен съд, с въззивно решение от 30. 6. 2008 г. по гр. д. № 178/2008 год. е отменил частично решението на Ч. районен съд по гр. д. № 102/2006 г. и отхвърлил иска по чл. 108 ЗС на Б. М. срещу Р. Г. за собствеността и владението на ? ид. ч. от ливада с площ 1.503 дка, поземлен имот № 189 и на 1/6 ид.ч. от ливада с площ 3.535 дка, поземлен имот № 43, двата имота по плана на курортен комплекс П. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Ч. районен съд по гр. д. № 102/2006 г. в частта, с която е признато за установено спрямо Р. Г. , че Б. М. е собственица на ? ид. ч. от ливада, поземлен имот № 189 и на 1/6 ид.ч. от ливада, поземлен имот № 43 по плана на КК „П”, осъдена е Г. да предаде на М. владението на посочените части от имотите и да й заплати сумата 405. 50 лв. разноски по делото.
Р. И. Г. от гр. С. е подала касационна жалба срещу решението на Окръжен съд – Смолян в частта, с която е оставено в сила решението на Ч. районен съд и приложила изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Б. Й. М. от гр. П., ищца по делото, е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска й за ? ид. ч. от поземлен имот № 189 и за 1/6 ид.ч. от поземлен имот № 43, която жалба съдържа изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд приема следното:
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателката Г. твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като такъв въпрос е определен спора между страните за валидността на универсалното завещание, направено от покойния А. С. в полза на ищцата М. Смолянският окръжен съд е приел за доказана истинността на завещанието, като се е позовал на заключение на графическа експертиза, че ръкописният текст и подписът на саморъчното завещание са изписани от С. Съдът е взел предвид, че експертното заключение е изготвено въз основа на оригинала на завещанието, който се е намирал към друго дело, ползвано от вещото лице. Ето защо твърдението на жалбоподателката, че в нарушение на съдебната практика въззивният съд е взел предвид документ, който не е представен в оригинал по настоящото дело, е несъстоятелно, несъответно на фактите по делото. Относно валидността на завещанието с оглед изискването на закона за безвъзмездност на тази сделка, въззивният съд е изложил обосновани съображения, че завещанието на С. не съдържа такава клауза, т.е. на М. не е вменено задължението за издръжка и гледане на С. , докато е жив. Този извод на решаващия съд не противоречи на практиката на ВКС и е обоснован от доказателствата по делото. Същото важи и за извода на съда, че завещаните имоти представляват новооткрито наследство по смисъла на 91а ЗН и независимо, че решенията на поземлената комисия за реалното възстановяване на земите са постановени след смъртта на Ат. С. , те се включват в неговото наследство.
Следва да се има предвид установеното по настоящото дело обстоятелство, че с въззивно решение по гр. д. № 485/2004 г. Смолянският окръжен съд е признал за установено по иск, предявен от М. срещу К. Х. и Е. С. , че по силата на завещанието М. е собственица изцяло на имот № 189 и на 1/3 ид.ч. от имот № 43.становено е по настоящото дело, че К. Х. и Е. С. са праводатели, първата е пряк, а втората – непряк праводател, на Г. , следователно субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 485/2004 г. се отнасят и за Г. , като правоприемник на горепосочените ответници и тя не е легитимирана повторно да се позовава на вече разрешен правен спор.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по жалбата на Б. М. Твърди се в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, че в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата в страната, въззивният съд е постановил атакуваното решение, в което неправилно е третирал правната същност на завещанието, неговото обявяване и вписване и противопоставимостта на сделки след вписване на завещанието. Тези твърдения са необосновани. По делото няма данни за вписването на завещанието. Не са посочени и решенията, удостоверяващи съответната съдебна практика. Въззивният съд в съответствие с доказателствата е приел, че Т. П. – прекият праводател на Г. по продажбата с нот. акт от 30. 12. 2005 г., е придобил ? ид.ч. от имот № 189 и ? от 1/3, или 1/6 ид. ч. от имот № 43, по дарение от Е. С. с нот. акт от 12. 1. 2000 г. и след изтичане на петгодишна давност е придобил собствеността върху посочените части на основание чл. 79, ал. 2 ЗС във връзка с чл. 70 ЗС. Съдът е приложил точно закона, като е съобразил, че ответницата по иска Г. може да изтъква като възражения срещу иска правнорелевантни факти от всякакво естество, които отричат претендираните от ищцата права.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 30. 6. 2008 г. по гр. д. № 178/2008 год. по жалбата на Р. Г. от гр. С. и по жалбата на Б. М. от гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: