О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 19.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 13/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. П. Т. от с. Д. студена, област Р. срещу решението на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 290/2008 год., с искане да бъде намалено присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца по делото И. Н. , от 7000 лв. на 3000 лв..
След проверка, касационният съд установи следното:
Великотърновският апелативен съд с въззивно решение от 26. 06. 2008 г. по гр. д. № 290/2008 г. е оставил в сила решението от 31. 3. 2008 г. по гр. д. № 137/2007 г. на Русенския окръжен съд, с което е осъден К. Т. да да заплати на И. Н. сумата 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, със законната лихва от 26. 9. 2006 год.. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 23. 7. 2008 г., в срока по чл. 283 ГПК, но с разпореждане от 25. 7. 2008 г. на въззивния съд, е оставена без движение до отстраняване на нередовности – представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК за основанията за допускане на касационно обжалване, приподписване на жалбата от адвокат и внасяне на 30 лв. държавна такса. С жалба, подадена на 5. 8. 2008 г. Т. е удостоверил внасянето на държавна такса и приподписване на жалбата от адвокат, не не е представил изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което въззивният съд с разпореждане от 6. 8. 2008 г. е оставил касационната жалба без движение до отстраняване на нередовността. Впоследствие с разпореждания от 16. 10. 2008 г. и от 14. 11. 2008 г., във връзка с дадени от касационния съд указания, въззивният съд повторно е указал на касатора да отстрани нередовността на касационната жалба чрез прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В изпълнение на това изискване, жалбоподателят е депозирал жалба вх. № 2544/19. 12. 2008 г., в която заявява, че обжалва въззивното решение на основание чл. 281 т. 3 ГПК – съдът не е съобразил мателиалния закон и конкретно чл. 51, пр. 3 ЗЗД, относно съпричиняването на вредите и решението му е необосновано, поради необсъждане на събрани по делото доказателства.
Като има предвид изложеното, касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният жалбоподател не е конкретизирал и не е обосновал твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или свързан с точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпреки дадените от въззивния съд указания, твърденията на касатора са се ограничили в излагане на съображения за неправилност на въззивното решение, по които касационният съд може да се произнесе само при допуснато касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26. 6. 2008 г. по гр. д. № 290/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: