О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 22.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1494/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Кюстендилският районен съд, с решение от 14. 1. 2009 г. по гр. д. № 38/2008 г., е признал за установено по отношение на Р. Ж. , че бракът й, сключен на 20. 7. 1969 г., с Г. Ж. , починал на 16. 5. 2008 г., е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. Решението е потвърдено от Кюстендилският окръжен съд с въззивно решение от 20. 5. 2009 г. по гр. д. № 195/2009 год..
Р. Б. Ж. от гр. К. е подала касационна жалба срещу въззивното решение и приложила изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и препис от съдебно решение.
Ответниците по жалбата, наследници на ищеца Г. Ж. , починал в хода на бракоразводното дело, А. Г. Ж., В. Г. Ж. и Ф. Г. Й. оспорват жалбата и искането за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е установено, че бракът между Р починалият Г. Ж. , е бил дъллбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, като е приел, че този извод съответства на доказателствата по делото. Съдът е изложил съображения в подкрепа на този извод, като е посочил, че брачното съжителство изисква взаимност между двамата съпрузи, а в случая, всеки от съпрузите е проявявал отчуждение и негативизъм към другия, което е довело и до фактическата им раздяла. Съдът е отчел напредналата възраст и здравословните проблеми на съпрузите, но е посочил че това не е основание за изолиране помежду им и липса на съпричастност.
Искането за допускане на касация, заявено от жалбоподателката Ж. не е конкретно обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Изложени са доводи, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, като е посочено приложеното решение на състав на Върховния съд от 1966 г., с което е прието, че когато разстройството на брака се дължи само на обективна причина – заболяване на ищеца, който почине в хода на бракоразводния процес, а делото се продължи от наследниците му, съдът не може да уважи иска за признаване на вината за разстройство на брака. В случая няма място за позоваване на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, тъй-като не се касае за тълкувателно решение на Върховния съд. Неприложими са и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй-като посоченото решение на друг съдебен състав е обосновано от конкретната фактология по разгледаното от него дело и не може да се отнесе механично към спора по настоящото дело. Въззивният съд е обсъдил довода на жалбоподателката за наличие на обективна причина за разстройството на брака – заболяване на ищеца и е изложил съображения, че това твърдение е недоказано и неоснователно.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20. 5. 2009 г. по гр. д. № 195/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд по жалбата на Р. Б. Ж..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: