О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 26.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 116/2009 година.
Производство по чл. 274 ал. 2 ГПК.
М. Н. А. от гр. С. е подал частна касационна жалба срещу определението на Софийския апелативен съд по гр. д. № 260/2007 год.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският апелативен съд с определение от 14. 11. 2008 г. по гр. д. 260/2007 год., постановено по реда на касационното производство, е оставил без уважение касационната жалба на М. А. срещу въззивно решение на Софийския градски съд от 5. 12. 2005 г. по гр. д. № 1535/2004 г., в частта, с която на основание чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./ е обезсилено решение на Софийския районен съд по иска по чл. 220, ал. 2 КТ за сумата 236. 60 лв. поради отказ от иска. С определението от 14. 11. 2008 г. Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане, като недопустима, касационната жалба на А. срещу въззивното решение на Софийския градски съд в останалата част, както следва: отхвърлен е искът на А. срещу Д. а. за м. и технически надзор по чл. 128 КТ за сумата 30 лв. /незаконна удръжка от трудовото му възнаграждение за месец февруари 1998 год./; отхвърлен е искът му по чл. 245 ал. 2 КТ за сумата 5.68 лв. обезщетение за забава; оставено е в сила решението на Софийския районен съд от 1. 3. 2004 г. по гр. д. № 8787/2002 г., с което е отхвърлен искът на М. А. срещу ДАМТН по чл. 224 ал. 1 КТ за сумата 1302 лв. обезщетение за неизползван платен годищен отпуск и иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 300 лв. обезщетение за забава; отхвърлен е искът на А. срещу ДАМТН по чл. 220 КТ за обезщетение за неспазено предизвестие над сумата 236.60 лв. /за която е направен отказ от иска по чл. 119, ал. 2 ГПК/ до предявения размер 474 лв. и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 94 лв. обезщетение за забава.
Апелативният съд правилно е потвърдил въззивното решение на градския съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение на Софийския районен съд за отхвърляне, до размер на сумата 236.60 лв., на иска по чл. 220 ал. 2 КТ, тъй-като в хода на въззивното производство ищецът А е направил частичен отказ от този иск, предявен за сумата 474 лв., като се е отказал от едномесечното обезщетение за сумата 236.60 лв.. Спазена е разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./, която предвижда че при прекратяване на исковото производство поради отказ от иска, постановеното от предходната съдебна инстанция решение по съществото на този иск, се обезсилва.
Правилно е постановеното от апелативния съд определение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на А. срещу въззивното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 1535/2004 г. и е прекратено производството на касационно обжалване в останалата част, с която са отхвърлени исковете на А. срещу ДАМТН за конкретно посочените суми, всички тези искове за обезщетения по трудово правоотношение с цена под 5000 лв.. Съгласно чл. 218а, ал. 2, б.”б” ГПК /отм./ въззивното решение на градския съд по тези искове не подлежи на касационно обжалване.
На основание чл. 278, ал. 4, във връзка с чл. 271 ал. 1 ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 14. 11. 2008 г. по гр. д. № 260/2007 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: