О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 12.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1395/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „З” АД, гр. В. против въззивно решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 918/2009 год., към която са приложени изрложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и решение на състав на ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Ж. А. Ж. от гр. В. счита, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и по същество, жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Варненският окръжен съд, с обжалваното решение, постановено на 15. 6. 2009 г., е потвърдил първоинстанционното решение на Варненския районен съд по гр. д. № 7858/2008 г., с което е отменено като незаконно уволнението на Ж. , извършено със заповед от 19. 8. 2008 г. и той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор в хранителен блок”. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на Ж. за обезщетение по чл. 225 КТ за оставането му без работа поради незаконно уволенние, и с решение по същество, окръжният съд е осъдил „З” АД да заплати на ищеца сумата 2100 лв. обезщетение за времето от 19. 8. 2008 г. до 12. 2. 2009 год.. Въззивният съд е уважил исковете на Ж. , тъй-като е приел, че не е налице посоченото в уволнителната заповед, основание за прекратяване на трудовото правоотношение – взаимно съгласие на страните.
Искането на ответника по иска, сега жалбоподател, за допускане на касация на въззивното решение, се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.
Искането е необосновано.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК има предвид задължителната практика на ВКС, установена с тълкувателни решения, а не решенията на отделни състави на касационния съд. Представеното от жалбоподателя решение № 1574/4. 10. 2002 г. на състав на трето гражданско отделение на ВКС не може да бъде сравнителна основа, че решението по настоящото дело противоречи на касационната практика. Съпоставянето на двете решения е и фактически неприемливо, тъй-като те се основават на различни обстоятелства. В мотивите на решение № 1* е удостоверена констатацията на състава на касационния съд, че върху заповедта за прекратяване на трудовия договор, уволненият служител с подпис и саморъчно изписан текст е удостоверил съгласието си за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. По настоящото дело, не е доказано да е налице външно изразено волеизявление от ищеца за уволнението му по взаимно съгласие. В производството пред двете инстации е доказано само, че той се е подписал на заповедта срещу бланковия текст „дата на връчване на заповедта”, но това не може да се счита за волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, както е приел и въззивният съд, прилагайки точно закона – чл. 325, т. 1 КТ
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15. 6. 2009 г. по гр. д. № 918/2009 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на „З” АД, гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: