О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 11.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1373/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
Р. О. З. от гр. Д. е подала касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 2774/2008 год., приложила становище за наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК за допустимост на касационно обжалване и решения на състави на касационния съд.
Ответникът М. на о. и н. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд с решение по гр. д. № 3085/2007 год. е отхвърлил предявението от Р. З. срещу МОН искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, да се признае за незаконно и се отмени уволнението й, извършено със заповед от 30. 1. 2007 г., на основание чл. 325, т. 12 КТ, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „началник на Р. инспекторат по образованието” – гр. Д., да й бъде заплатена сумата 1161.60 лв., обезщетение по чл. 225 КТ. Софийският градски съд с въззивно решение от 22. 4. 2009 г. по гр. д. № 2774/2008 год. е оставил в сила решението на районния съд. Прието е, че са били налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата по чл. 325, т. 12, тъй-като заеманата от нея длъжност е определена за заемане от държавен служител.
В изложението /наречено становище/ по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателката твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени прави въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона. Фактически, обаче, изложението не съдържа обосновани твърдения за допускане на касационно обжалване, съобразно хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК. Оспорват се фактическите и правни изводи на решаващия съд, които доводи могат да се преценяват само в производството за разглеждане на касационната жалба по същество, след като е допусната касация. Приложените определение от 31. 5. 2005 г. и решение от 4. 11. 2004 г. на състави на ВКС касаят случаи на оспорване на конкурси за заемане на определени длъжности и не са относими към настоящия спор.
Няма основание да се счита, че произнасянето на градски съд касае точното приложение на закона. По делото няма спор, че със заповедта от 30. 1. 2007 г., ищцата е уволнена от длъжността „началник РИО”, която тя е заемала на трудово правоотношение. Безспорно е, че същата длъжност е определена за заемане по служебно правоотношение със Закона за народната просвета – ДВ бр. 90/24. 9. 2002.. Тези безспорни обстоятелства напълно изчерпват хипотезата на чл. 325, т. 12 КТ и съставляват основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
По изложените съображения върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 22. 4. 2009 г. по гр. д. № 2774/2008 г. по жалбата на Р. З. от гр. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: