О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 15.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1449/2009 година.
Производство за допускане на касациноно обжалване на основаниие чл. 288 ГПК.
Й. Г. А. от гр. К. е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 81/2009 г., приложил изложение за допускане на касация по ч. 280, ал. 1 ГПК и съдебни решения.
Ответникът „В” О. , гр. К. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Кюстендилският районен съд с решение по гр. д. № 767/2008 г. е признал за установено по отношеншие на „В” Кюстендил, че Й. А. не дължи сумата 1567.75 лв. – обект на принудително изпълнение по конкретно посочено изпълнително дело. Кюстендилският окръжен съд с въззивно решение от 9. 4. 2009 г. е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството.
Искането на ищеца по делото за допускане на касация на въззивното решение е основателно.
Въззивният съд е прекратил исковото производството като процесуално недопустимо поради липса на правен интерес, тъй-като във въззивното производство е представено удостоверение, че дължимата от А. сума по изпълнителното дело е събрана чрез запор върху пенсията му и е преведена на взискателя „ В и К” О. , след което изпълнителното дело е прекратено. Този факт, окръжният съд е счел като доказателство за отпадане на правния интерес на ищеца от отрицателния установителен иск, че не дължи съответната сума, тъй-като тя е вече е преминала в патримониума на ответното дружество. Съдът е преценил, че ищецът следва да се насочи към предвиден от законодателя, специален иск за защита при необосновано разместване на имуществени блага, без да конкретизира този иск.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона. Преценката на съда за наличие, в случая, за липса на правен интерес от предявеният установителен иск, не съответства на закона. Производството за установяването на липса на задължение, какъвто е предметът на спора, не се обуславя от факта, дали то е погасено или още не е изпълнено, тъй-като несъществуването на едно задължение представлява самостоятелно правоотношение, различно от правоотношението на изпълнение на недължимо плащане и всяко от тези правоотношения може да получи самостоятелна защита. Направената от въззивния съд преценка по целесъобразност за ефективността на различните видове защита е в разрез с принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 81/2008 г. по жалбата на Й. А.
Указва на жалбоподателя Й. А. да внесе държавна такса 32/тридесет и два/лева по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: