О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1490
София, 30.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 838/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от О. Б. против решение на Окръжен съд Видин по гр. д. № 334/2008 год.. Към жалбата е приложено писмено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и съдебно решение.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Л. Е. Д. от гр. Б., не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Видинският окръжен съд с въззивно решение от 5. 11. 2008 г. по гр. д. № 334/2008 г. е оставил в сила решението на Белоградчишкия районен съд по гр. д. № 4/2008 г., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. , извършено със заповед от 7. 11. 2007 г. на кмета на О. Б., Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „директор на М. дом” и е осъдена О. Б. да му заплати сумата 2517.90 лв., за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Въззивният съд е потвърдил изводите на първата инстанция, че прекратяването на трудовия договор на Д. на основание чл. 328, т. 12 КТ е незаконно, тъй-като не е доказано, че той е в обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Констатирано е, че уволнителната заповед изобщо не съдържа мотиви, на базата, на които да се обоснове твърдението на работодателя, че служителят е в състояние на обективна невозможност да изпълнява задълженията, произтичащи от трудовия договор.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС и представлява неточно прилагане на закона.
Искането е неоснователно.
В касационната жалба, а така също и във въззивната жалба, общината твърди, че ищецът е ползвал отпуск, когато присъствието му на работа е било наложително, с поведението си е показвал нежелание да работи с общинското ръководство и проявявал негативизъм спрямо нарежданията на работодателя. Тези твърдения обаче, не са били изложени като мотиви за постановяване на заповедта за уволнение, както и не са посочени конкретните фактически обстоятелства, показващи невъзможността на ищеца да изпълнява възложената му работа. Лишено от правно основание е искането на жалбоподателя да установява такива факти в хода на започналото исково производство за отмяна на уволнението и е несъстоятелно твърдението му, че първоинстанционният съд, като е отказал разпит на посочената от него свидетелка В за установяване фрапантното поведение на Д. , е нарушил процесуалния закон. Пред районния съд, общината е поискала допускането на свидетелката за установяване на факта, че работодателят е бил подведен да постанови уволнителната заповед по време, когато Д. е ползвал платен отпуск, който факт по никакъв начин не касае обективната невъзможност на ищеца за изпълнение на възложената му работа. Приложеното от жалбоподателя съдебно решение на друг състав на касационния съд по трудов спор за уволнение по чл. 328, т. 12 КТ е неотносимо към настоящия случай, тъй-като се касае за различна фактология – невъзможност за изпълнение на работа поради прокурорско постановление за налагане на принудителна мярка „отстраняване от длъжност”
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 5. 11. 2008 г. по гр. д. № 334/2008 г. на Видинския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: