О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 18.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 390/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Б. т. к.” АД, гр. С. срещу въззивното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 1661/2007 год.. Жалбоподателят е представил писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба съдържа искане за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение на основание чл. 282, ал. 2 ГПК.
Ответникът по касация П. Х. М. от гр. С. счита, че не са налице основания за допускане на касация.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд с въззивно решение от 6. 11. 2008 г. по гр. д. № 1661/2007 г. е оставил в сила решението на Софийския районен съд по гр. д. № 17082/2006 г. в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на П. М. , извършено със заповед от 6. 6. 2006 г. и същият е възстановен на работа на заеманата до уволнението длъжност –„техник ТТ сервиз” при РУД „Д”, София. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на М. по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и е осъдено „БТК”АД, гр. С. да му заплати сумата 2917.50 лв. обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение. Решаващият съд е постановил решението си като е възприел изводите на първоинстанционния съд за незаконност на уволнението на ищеца М. , тъй-като посоченото в уволнителната заповед основание – „закриване на предприятието”, не е било налице, защото не е била преустановена трудовата дейност, а тя само е преминала към ново структурно образование.
Соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, не е налице. Като произнасяне по такъв въпрос е заявен мотивът на въззивния съд, че при прекратяване на работодател – неюридическо лице, негов правоприемник е юридическото лице, в чиято структура се намира първоначалният работодател. Този въпрос касае материалноправната и процесуалноправна легитимация на „БТК” АД да бъде страна по трудовия спор за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца М. Касационният съд счита, че изводът за легитимацията на жалбоподателя е съществен въпрос за спора по делото, но той е решен при точно прилагане на закона. По делото е безспорно установено, че с решение на УС на „БТК” АД от 7. 10. 2004 г. е одобрено създаването на нови организационни структури в рамките на дружеството, а съществуващите регионални структури се закриват. Въз основа на това решение, главният изпълнтителен директор на БТК АД със заповед от 30. 1. 2006 г. е прекратил дейността на поделението на акционерното дружество, а именно РУ „Д” София, закрил същото като работодател и постановил документацията да бъде предадена на централното управление на БТК АД. Налице е сливане или вливане на предприятия на един работодател, който с оглед на икономическите си интереси, прекратява съществуването на едни структурни звена и създава нови структури. Съгласно чл. 123, ал. 3, т. 1 КТ, легитимният работодател по възникналия трудов спор е работодателят на заличените и новосъздадени структури – предприятия, в случая „БТК”, АД.
Поради липса на основание за допускане на касация, следва да бъде отхвърлено искането за касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд. Следва да бъде отменено определението от 23. 03. 2009 г. по настоящото дело, за спиране изпълнението на въззивното рещшение, поради невнасяне на дължимото от жалбоподателя обезпечение в размер на сумата 2917. 50 лв. и поради влизане в сила на въззивното решение и възникване на право за принудително изпълнение, съгласно чл. 296, т. 3 и чл. 404, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на „БТК”АД, гр. С. на решението от 6. 11. 2008 г. по гр. д. № 1661/2007 г. на Софийския градски съд.
ОТМЕНЯ определението от 23. 3. 2009 г. по настоящото дело и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „БТК” АД, гр. С. за спиране изпълнението на решението по гр. д. № 1661/2007 г. на Софийски градски съд, с което „БТК” АД е осъдено да заплати на П. М. сумата 2917.50 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: