О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
София, 30.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 14/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
В. А. Г. от с. К., област Б. е подала касационна жалба срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 656/2009 год., с приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът целодневна детска градина „Н”, с. К. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Окръжен съд – Б. , като въззивна инстанция, с решение от 17. 8. 2009 г. по гр. д. № 656/2009 г. е отхвърлил исковете, предявени от Г. , на основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, за отмяна на уволението, извършено със заповед от 18. 2. 2008 г., възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „детски учител” и за присъждане на обезщетение за времето през което е останала без работа поради незаконно уволнение. Съдът е взел предвид, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от работника или служителя, и към момента на издаване на заповедта на 18. 2. 2008 г., ищцата Г е била придобила това право. Тя е имала над 25 год. учителски стаж и е била на възраст над 58 год., при изискуема възраст 56 г. и 6 м. и осигурителен стаж 25 г. за жените учители, съгласно § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжаване е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона. Жалбоподателката счита за неправилно становището на решаващия съд, че при уволнение на основание чл. 328, т. 10 КТ, работодателят не е задължен да извършва подбор, в който да се включат и служители, придобили право на пенсия, в случаите, когато прекратяването на трудови правоотношения на част от служителите е обусловено от съкращаване на щата. В подкрепа на искането, жалбоподателката представя решение на състав на ВКС от 21. 12. 2001 г. по гр. д. № 158/2001 г. и се позовава на първоинстанционното решение по настоящото дело, с което е прието, че преди уволнението на Г. , ответникът е следвало да извърши подбор между всички работещи в детската градина, предвид намаляване числеността на персонала с една щатна бройка.
Искането за допускане на касация на така заявените основания е необосновано.
Приетото в решението по гр. д. № 158/2001 год. от състав на ВКС е въз основа на чл. 329, ал. 2 и ал. 3 КТ, които разпоредби са отменени и не съществуват при завеждането и решаването на настоящото дело. Мотивите в първоинстанционното решение по настоящото дело нямат правно значение, тъй-като решението е отменено. Касационният съд счита, че произнасянето на въззивния съд не е в отклонение от точното прилагане на закона, тъй-като преценката за законност на уволнението се извършва съобразно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая няма спор, че към датата на уволнението Г. е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и този обективен факт е породил материалното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, т. 10 КТ. Обстоятелството, че работодателят е бил мотивиран да прояви инициатива за уволнението на ищцата, тъй-като е било извършено частично съкращаване на щата на персонала, е ирелевантно за спора по делото, чийто предмет касае само съответствието на уволнителната заповед със законовите изисквания, но не и преценката за фактическите мотиви на работодателя.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 23. 9. 2009 г. по гр. д. № 656/2009 г. на Окръжен съд – Б. по жалбата на В. А. Г. от с. К., област Б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: