О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 11.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4616/2008 година.
Производство по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване.
П. К. К. от гр. Е. е подала касационна жалба против решението на Софийския окръжен съд по гр. д. № 838/2007 г. и приложила изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация П. М. оспорва жалбата на К. като неоснователна.
След проверка касационният съд установи следното:
Софийският окръжен съд с решение от 20. 2. 2008 г. по гр. д. № 838/2007 г. е оставил в сила решението на Районен съд Елин Пелин по гр. д. № 159/2005 г., с което е признато за установено, че П. М. , Г. А. и Н. М. , всички от с. Н. хан, Соф. област, са собственици на имот с площ 810 кв.м. в землището на с. Н. хан, съставляващ имот № 9* по плана на новообразуваните имоти в м. „П” по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че П. М. и другите ищци са придобили собствеността върху земята на основание §4б ПЗР ЗСПЗЗ, като имотът е отговарял на изискванията на закона. Съдът е оставил без разглеждане, като недопустими, възраженията на ответницата по иска К. за наличието на законови пречки за придобиване на земята от ползвателите и конкретно доводът за нарушение на § 4б, ал. 1, изр. последно ПЗР ЗСПЗЗ, посочвайки, че възраженията е следвало да се направят в отделно производство преди влизане в сила на одобрения от Областния управител, план на новообразуваните имоти.
Отказът на решаващия съд да разгледа възраженията на ответницата по иска, с които тя оспорва валидността на придобиването на имота от ищците, представлява произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, свързано с точното приложение на закона. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК дължимата от съда защита се определя от страните, т. е., съдът следва да се произнесе по фактическите твърдения и основаните на тях прави доводи, заявени в хода на производството, както от ищецът, така и от страната ответник. В нарушение на това свое задължение въззивният съд е отказал разглеждане на възраженията на ответницата и необосновано е приел, че те са преклудирани с влизане в сила на одобрения план на новообразуваните имоти по §4-4л ПЗР ЗСПЗЗ. Цитираните текстове уреждат административна процедура за определяне на границите на имотите /подлежащи на възстановяване на бившите собственици или на придобиване от ползватели/ в територии по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ – чл. 18г, ал. 1, т. ППЗСПЗЗ1 и съответните административни органи не са компетентни да се произнасят по гражданскоправен спор относно лицата, притежатели на собствеността. Нарушавайки съществено процесуалния закон, решаващият съд е отказал да се произнесе по съществен материалноправен въпрос – спазено ли е изискването на §4б, ал. 1, изр. последно ПЗР ЗСПЗЗ и § 5, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ за отстояние на земеделската земя на не по-малко от 30 км. от гр. С., измерено по въздушна линия.
С оглед на изложеното, касационният съд счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд от 20. 02. 2008 г. по гр. д. № 838/2007 г..
ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателката П. К. К. да внесе сумата 25 /двадесет и пет/лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба, определена съгласно чл. 1 и чл. 18 от Тарифата ГПК.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: