О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 27.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1827/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл.288 ГПК.
М. Б. М., със съдебен адрес в гр. С., е подала касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 630/2006 год.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, Постановление № 1/1974 г. на ВС, Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ВКС и решения на състави на ВКС.
Ответникът П. А. П. от гр. С. оспорва жалбата като неоснователна, счита, че не са налице основания за допускане на касация и прилага решения и определения на състави на касационния съд.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 23. 4. 2009 г. по гр. д. № 630/2006 год., е предоставил родителските права по отглеждане и възпитание на детето Б. , родена на 23. 6. 2003 г., на бащата П. П. с право на майката М. М. да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от 9 до 18 часа и за 20 дни през лятото и да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 70 лв.. Съдът е приел, че в интерес на детето е да остане да живее при бащата, въз основа на доказателствата по делото.
Жаллбоподателката М. обосновава искането си за допускане на касация на въззивното решение с трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасянето на въззивния по правен въпрос, имащ основно значение за спора, противоречи на практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата, и е отзначение за точното прилагане на закона и развитието на правото. От фактическото съдържание на изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, обаче, следва, че се оспорват изводите на решаващия съд, че интересите на детето Б. изискват то да продължи да живее при бащата, както досега. Необосновано е твърдението, че този извод на въззивния съд противоречи на задължителната съдебна практика – Постановлениие № 1/1974 г. на Пленума на ВС и решения на отделни състави на ВКС. В посочените съдебни актове, като решаващ критерий за предоставяне на упражняването на родителските права на единия от родителите, са посочени интересите на детето и по настоящото дело, въззивният съд е имал предвид същият критерий. Що се касае за начина на формиране на констатациите на съда, т. е. за доказателствената дейност на съда, твърдението на жалбоподателката е, че тази дейност е в нарушение на процесуалните правила – липса на изчерпателно и конкретно обсъждане на доводите и възраженията на жалбоподателката и на съдържащите се в социалния доклад от 6. 4. 2009 г. констатации относно възможни бъдещи конфликти между бащата и детето Б. , в периода на нейното израстване, когато ще има потребност от женския модел на поведение, олицетворяван от майката. Доколкото изводите на съда са необосновани, несъобразени с доказателствата по делото, разглеждани в тяхната съвкупност и взаимна връзка, това може да бъде основание за касационна отмяна при проверка на въззивното решение по същество, съгласно чл. 293 ал. 2 ГПК, но не е основание за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 23. 4. 2009 год. по гр. д. № 630/2006 г. на Софийския градски съд по жалбата на М. Б. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: