О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 30.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1981/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Софийският апелативен съд, с въззивно решение от 19. 6. 2009 г. по гр. д. № 149/2009 г. е оставил в сила решението на Софийския градски съд по гр. д. № 2036/2004 г., с което е отхвърлен искът на П. П. срещу министерство на в. р. , с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, за сумата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 3600 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 18. 9. 2002 г. до 26. 7. 2004 год.. Съдът е счел искът за неоснователен, тъй-като по делото не е установена причинна връзка между отказа от месец юли 2002 г. на К. на САЩ да издаде на ищеца посетителска виза за САЩ и съдържаща се в общосправочната картотека на служба „П” при МВР, невярна /според ищеца/ информация, че е осъждан през 1985 г. по чл. 252 и чл. 253 НК за кражба при условията на опасен рецидив. За неоснователна е приета претенцията на ищеца, че издадените от МВР, дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност” три писма по повод на негови молби от 2002 г., в които писма е потвърдена, съдържащата се в картотеката, информация за негово осъждане от 1985 г., са административни актове и имат характер на административна дейност. Въззивният съд е посочил, че след получаването на тези писма, ищецът е имал възможност да предприеме действия по заличаване на невярната информация за регистриране на негово име на несъществуваща присъда и при евентуален отказ от страна на МВР, да претендира за вреди по чл. 1 ЗОДОВ в резултат на този отказ.
П. А. П. е подал к. жалба срещу въззивното решение и приложил изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът МВР не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Жалбоподателят счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по въпроса дали трите писма на МВР, посочени конкретно с номер и дата на издаване, представляват осъществяване на административна дейност.
Касационният съд счита за неоснователно искането за допускане на касация на така заявеното основание. Противоречие с практиката на ВКС, което има предвид чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касае задължителната практика, удостоверена в тълкувателни решения, каквито в случая не са представени. Решенията на отделни състави на касационния съд, каквито са представени по делото, могат да бъдат основание за позоваване на противоречиво разрешавани въпроси от различните съдилища – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но само при положение, че се касае за произнасяне по идентични въпроси. В случая, писмата на МВР по повод молбите на ищеца от 2002 г. представляват отговор за искането му за получаване на информация и те не могат да се квалифицират като неправомерни действия на администрацията. От изложението на исковата молба и твърденията на ищеца в хода на производството е безспорно, че той се счита за увреден от невярната информация за негово осъждане за кражба от 1985 г., която информация се съдържа в картотеката на МВР. На тази база, въззивният съд правилно е приел, че невярната информация е засегнала правата на ищеца, а не писмата, с които ответникът го уведомява за наличната информация. При това положение, ищецът е следвало да докаже, че информацията за негово осъждане от 1985 г. в картотеката на МВР е невярна и това невярно удостоверяване се дължи на действия или бездействия на длъжностни лица от МВР. Доказването предполага цялостно експертно изследване на механизма, по който се отразява информацията в съответната картотека, т. е. от къде се получават данни за осъждане на лицето, коректно ли са били показани данните за ищеца от органа, който ги подава на съответните служби в МВР и дали са допуснати грешки при обработването и удостоверяването на данните в системата на МВР. Такова доказване не е проведено и твърдението на ищеца, че се касае за невярна информация в картотеката на МВР в резултат на действия или бездействия на нейни длъжностни лица не е установено. При това положение, въпросът, който поставя ищеца в изложението за допускане на касация – правната същност на трите писма –отговори на негови молби, няма значение за спора по делото, както изисква чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19. 6. 2009 г. по гр. д. № 149/2009 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на П. А. П. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: