О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 07.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 199/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Кулският районен съд, с решение от 3. 8. 2007 г. по гр. д. № 68/2007 г. е отхвърлил като неоснователни, предявените от Ц. К. против Д. К. , иск за сумата 1800 лв. вреди от липси и иск за сумата 200 лв. мораторна лихва върху главницата. Видинският окръжен съд, като въззивна инстанция, при повторно разглеждане на делото /след касационна отмяна на първото въззивно решение/ е оставил в сила решението на районния съд, като е постановил решение от 16. 10. 2009 г. по гр. д. № 80/2009 год..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ц. Й. К. като едноличен търговец с фирма „Н”, гр. К.. Към жалбата са приложени изложение на касационни основания, Постановление на ВС № 7/1965 г., Тълкувателно решение на ВС № 59/1974 г., Тълкувателно решение на ВКС № 1/2000 г. и решения на различни съдилища.
Ответницата Д. Т. К., със съдебен адрес в гр. В., счита жалбата за неоснователна и моли да не бъде разглеждана.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е взел предвид безспорните по делото факти, че ответницата по иска К. е работила като „магазинер – продавач” в смесен магазин в с. С., стопанисван от ищеца К. като едноличен търговец и с оглед на длъжностната й характеристика, К. е имала качеството на отчетник, който отговаря спрямо работодателя за липса в пълния й размер, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска в размер на 1800 лв., тъй-като е приел, че твърдяната липса в размер на 1800 лв. не е доказана по категоричен начин. Съдът е посочил, че от заключенията на приетите по делото счетоводни експертизи се установяват нередовност и пропуски в счетоводните записвания при търговеца – работодател, че представения опис за ревизия, извършена на 8. 5. 2006 г. е частен свидетелстващ документ, който няма материална доказателствена сила относно твърдяните от ищеца и изгодни за него обстоятелства. Съдът е констатирал зачерквания и поправки върху документа и преди всичко е отчел, че той не се подкрепя от други доказателства, че липсват първични счетоводни документи, от които да се удостоверят заприходените стоки по артикули, количество и стойност, разходваните стоки и наличността на стоките в магазина при ревизията на 8. 5. 2006 г.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси и по процесуалноправни въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата, имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а конкретното произнасяне на въззивния съд по настоящото дело е в противоречие с практиката на ВКС. В изложението са посочени два материалноправни въпроса – за пълната имуществена отговорност на отчетника при липси по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и за солидарната отчетническа отговорност по чл. 208 т. 2 КТ. В случая, обаче, въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска с единственото съображение, че не е доказан правопораждащия факт – надлежно установени липси, вследствие на което той не е излагал съображения и в този смисъл не се е произнасял по въпросите за имуществената отговорност на отчетника и за солидарната отговорност при няколко материално отговорни лица. Неоснователно е твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие на съдебната практика, а именно – по въпроса за тежестта на доказване и по въпроса за спазване на чл. 188 ГПК/отм./ за изчерпателна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните. Както е казано по-горе, въззивният съд е решил спора по съображение, че няма надлежно и категорично доказване на липси, който факт следва да бъде установен от ищеца по делото, защото той му дава право да предяви претенция по чл. 207 КТ. Отчетникът носи доказателствена тежест, че безспорно установените липси се дължат на обективни причини, които са извън неговата правна сфера, т. е, че липсва причинна връзка или че няма вина за причиняването на липси. В случая въззивният съд не се е произнасял по въпроса за обстоятелствата, чието доказване е в тежест на ответницата, тъй-като е приел, че ищецът не е доказал твърдението си за липси. Изводът на съда е мотивиран с доказателствата по делото и няма основание да се счита, че е нарушен чл. 188 ГПК /отм./
По изложените съображения Върховният касационен съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В хода на проверката, касационният съд констатира, че ищецът е увеличил размера на иска си от първоначално заявената сума 1800 лв., за която се е произнесъл първоинстанционния съд, на сумата 5001 лв.. С първото решение, постановено от въззивния съд, искът на К. е бил уважен в размер на 4122.65 лв. и отхвърлен за разликата до 5100 лв., като в отхвърлителната част, решението е влязло в сила поради необжалване от ищеца. Така фактически претенцията на ищеца е в размер на 4122.65 лв.. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което има произнасяне за част от иска, като е отхвърлен същия в размер на сумата 1800 лв.. При това положение, ищецът има право на искане за допълване на решението по чл. 250 ГПК, ако са налице предвидените в закона процесуални предпоставки за упражняване на това право.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16. 10. 2009 г. по гр. д. № 80/2009 г. на Видинския окръжен съд по жалбата на Ц. Й. К. от гр. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: