О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 06.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 742/2009 година.
Производство на частно обжалване по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Д. К. от гр. А. е подал частна жалба срещу определението на Окръжен съд Пловдив по гр. д. № 2836/2009 г..
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на М. К. , като майка на малолетното дете С, срещу бащата на детето Д. К. за заплащане на издръжка. С решение от 2. 10. 2009 г. по гр. д. № 770/2009 г. Асеновградският районен съд е осъдил ответника да заплаща по 120 лв. месечна издръжка за детето С. Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. К. , вх. № 11083/19. 10. 2009 г., за разглеждането на която е образувано гр. д. № 2836/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното определение, постановено на 28. 10. 2009 год., окръжният съд е оставил без разглеждане въззивната жалбата и прекратил производството по делото. Констатирал е, че жабата е недопустима, тъй-като е подадена след изтичане на преклузивния двуседмичен срок за обжалване на първоинстанционното решение, който е започнал да тече от обявяването на решението на 2. 10. 2009 год., съгласно чл. 315 ал. 2 ГПК. Въззивният съд е посочил, че делото се разглежда по реда на бързото производство, чл. 310 – 317 ГПК, и в случая е неприложима общата разпоредба на чл. 259, ал. 1 ГПК, че въззивната жалба се подава в двуседмичен срок от връчване на първоинстанционното решение на страна.
Принципните съображения на въззивния съд относно правилата на бързото производство и конкретно, за началния момент на срока за подаване на въззивна жалба, съответстват точно на разпоредбите на ГПК. Неточна е, обаче, констатацията на съда, че производството по делото се разглежда по реда на бързото производство. Исковата молба е подадена след 1. 3. 2008 г. и се разглежда по реда на действащия ГПК. В чл. 310, т. 1- 4 от ГПК изчерпателно са посочени исковете, които се разглеждат по реда на бързото производство, и сред тях не попадат исковете за издръжка. В т. 5 на чл. 310 ГПК е предвидено, че по този ред се разглеждат и други искове, за които бързото производство е уредено в закон. Такава е уредбата в чл. 126а, б.”е” ГПК /отм./, която предвижда бързо производство за разглеждане на дела по искове за издръжка, при направено искане от ищеца. Съгласно § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК в сила от 1. 3. 2008 год. е отменен Гражданският процесуален кодекс от 1952 г., вкл. и до последните му изменения от 2006 год.. От това следва, че при предявяване на иска за издръжка и образуване на делото, не е налице законово основание за разглеждането му по реда на бързото производство и съответно са неприложими специалните разпоредби на чл. 315, ал. 2 и чл. 317 ГПК.
Въззивната жалба на К. е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, започнал на тече от 5. 10. 2009 г., когато му е връчен препис от решението на първоинстанционния съд и изтекъл на 19. 10. 2009 г., на който ден жалбата му е постъпила в съдебната регистратура с вх. № 11083.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 28. 10. 2009 г. по гр. д. № 2836/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на разглеждането му по реда на въззивното обжалване по чл. 258 – 273 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: