О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1635
София, 07.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1199/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
П. С. Р. от с. Б., област К. е подала касационна жалба срещу решението на Окръжен съд К. по гр. д. № 722/2008 год. и представила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът В. Н. Б. , като едноличен търговец с фирма „В”, не е взел становище по искането за допускане на касация и по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Кюстендилският окръжен съд, с въззивно решение от 18. 5. 2009 г. по гр. д. № 722/2008 г. е отхвърлил като неоснователни исковете на Р. срещу ответника Б, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, извършено със заповед от 18. 9. 2007 г., за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „барман” в обект ресторант „Р” и за заплащане на сумата 1325.60 лв., обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа. Въззивният съд е приел, че от 2. 9. 2007 г. е прекратена дейността на ответника, като едноличен търговец, на обект ресторант „Р” и прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, е правилно.
Искането на жалбоподателката Р. за допускане на касация на въззивното решение е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд по въпрос, имащ основно значение за спора, е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.
Искането е основателно.
Предметът на спора е конкретизиран от изложението на исковата молба на Р. , в която е посочено, че не е налице закриване на предприятието, представляващо ресторант „Р”, в което тя е работила като барман, тъй- като заведението продължава да работи и евентуални промени на работодателя, при условията на чл. 123 КТ, не са основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Решаващият въззивен съд не се е произнесъл по така конкретизирания предмет на делото. Съдът се е ограничил само до преценката, че ответникът като едноличен търговец е прекратил договора за наем, въз основа на който е заемал като наемател търговския обект – ресторант „Р” и е преустановил търговската си дейност на този обект. Тези обстоятелства, обаче, не са в основата на спора и фактически не са били отричани от ищцата. Нейните претеции са основани на други фактически обстоятелства – продължаване на дейността на предприятието или обособена част – обект ресторант „Р”, при друг работодател, която хипотеза изключва възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 123 КТ.
С оглед на изложеното, касационният съд счита, че е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да основе решението си върху установените обстоятелства по делото и върху закона. В случая, въззивният съд е разрешил спора, при неточно прилагане на процесуалния закон – не е основал решението си върху релевантните за спора фактически обсктоятелства и не е приложил относимата правна норма.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18. 5. 2009 г. по гр. д. № 722/2008 г. на Кюктендилския окръжен съд по жалбата на П. С. Р. от с. Б., абляст К.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
За производството по делото не се дължи държавна такса от П. Р.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: