О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 19.03..2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 14/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „А” А. , гр. П. против решението на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1973/2008 год. и молба за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение, постановено на 31. 7. 2008 г. по гр. д. № 1973/2008 г. е оставил в сила решението на Пловдивския районен съд по гр. д. № 8174/2004 год. С това решение е признато за незаконно уволнението на С. П. от гр. П., извършено със заповед от 1. 11. 2004 г. на изпълнителния директор на „А”, А. , П. е възстановена на предишната й работа „оператор”, осъдено е „А” А. да й заплати сумата 1581.36 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение и е прогласена нищожност на допълнителното споразумение от 20. 10. 2004 г., сключено между „ мак” А. и С. П. , с което в полза на работодателя е уговорен срок за изпитване от 6 месеца. Съдът е констатирал, че при сключване на споразумението от 20. 10. 2004 год. С. П. е работила на безсрочен трудов договор, имала е стаж във фирмата над 16 години и е заемала длъжността ”машинист на поточна линия за туби” в цех „О”, а според споразумението, П. е преназначена на длъжност „оператор” в цех „У”. Съдът е направил преценка на представените по делото характеристики на двете длъжности и констатирал, че те не съдържат данни за различие в трудовите функции и изискванията към „оператора” и към „машиниста на поточна линия за туби”. Съдът е направил анализ и на гласните доказателства, като е приел, че те не сочат на обективни данни за промяна на трудовите функции, а само на предположения, че новосъздадената длъжност „оператор” в цех У. ще изисква нови и разностранни умения от съответния работник. Същевременно съдът е взел предвид безспорно установения факт, че от сключване на споразумението на 20 октомври до уволнението на 1 ноември 2004 год., П. е продължила да работи същата работа и на старото си работни място – машинист на поточна линия.
В молбата на касатора „А” А. , П. е посочено като основание за допускане на касация чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, като се визира чл. 70 КТ. Посоченото основание за допускане на касация, не е налице, тъй-като въззивният съд е приложил точно закона – чл. 74 ал. 1 КТ, като е обявил споразумението за нищожно поради противоречие със закона. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ урежда възможността да се провери годността на един работник да изпълнява възложената му работа. При събраните по делото доказателства за липса на съществени различия между двете длъжности и че ищцата по делото фактически не е започнала да работи по новата длъжност, а е продължила работа на старото си работно място и това е продължило съвсем кратко време – няколко работни дни, до издаване на заповедта за уволнението й на първи ноември 2004 год., напълно законосъобразно въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за недействителност на споразумението от 20. 10. 2004 год..
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 31. 07. 2008 год. по гр. д. № 1973/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: