О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 20.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3652 /2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл.288 ГПК.
Асеновградският районен съд с решения от 25. 02. 2008 г. по гр. д. № 964/2007 год. е отхвърлил предявеният от „К” Е. , гр. Х., представлявано от Г. Г. против Р. Д. от гр. А. иск за сумата 7500 лв., представляваща левова равностойност на 5300 щатски долара, дължими по договор за заем.. Решението е оставено в сила от Пловдивският окръжен съд с въззивно решение от 16. 7. 2008 г. по гр. д. № 1417/2008 год..
Ищецът „К” Е. , представлявано е подал касационна жалба от Г. Т. Г. срещу въззивното решение и приложил изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Р. С. Д. от гр. А. не е взела становище по допускането на касация.
След проверка на данните по делото, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, тъй-като е счел за недоказано твърдението на ищеца, че между страните има сключен договор за заем, в изпълнение на който, ищецът е предал на ответницата посочената парична сума. Изводите са направени на базата на писмените и гласни доказателства по делото, които са преценени поотделно и съвкупно.
Жалбоподателят счита, че е налице основанието за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на представените две решения на състави на ВКС.
Обжалваното решение, обаче, не представлява произнасяне, различно от изводите на касационния съд по представените две решения. С решението от 10. 3. 2006 г. по гр. д. № 47/2005 г. на второ гражданско отделение на ВКС е прието, че договорът за заем е реален и се счита сключен, когато едната страна даде, а другата страна получи определена парична сума в заем. Съдът по гр. д. № 47/2005 г. е приел, че по делото е установено волеизявление на ответника по иска за получаване на паричния заем и не е установено връщане на взетите от него суми. По същия начин е процедирал въззивният съд по настоящото дело, като е анализирал представеният от ищеца договор в три страници и констатирал, че той не съдържа волеизявление на ответницата Д да е получила от ищеца спорната сума. Получаването на сумата не се установява и от разпитаният по делото свидетел. Следователно изводът на съда, че между страните няма правоотношения по договор за заем, произтича от липсата на доказателства, а не поради несъответни на практиката съждения относно съдържанието на договора. Второто приложено решение по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС касае спор за договаряне на възнаградителни лихви по договор за заем и е неотносимо към спора по настоящото дело.
По изложените съображения, касационният съд счита, че няма основание за до пускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16. 7. 2008 г. по гр. д. № 1417/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: