О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 03.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5145/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. В. И., лично и като настойник на П. И. , двамата от гр. В., против решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 35/2008 год. Към жалбата е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Варненският районен съд с решение от 12. 11. 2007 г. по гр. д. № 5893/2005 год. е отхвърлил предявеният от И. И. срещу Общинска служба „З” гр. Д. чифлик, иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, да се признае за установено, че наследниците на И. М. , починал 1969 г., имат право на възстановяване на земеделска земя с площ 1500 кв.м., имот № 313 по КП 1992 г.., намираща се в м.”К”, землището на гр. Б.. Варненският окръжен съд с решение от 10. 4. 2008 г. по гр. д. № 35/2008 г. е оставил в сила решението на районния съд., като е счел за недоказано твърдението на ищците, че И. М. е бил собственик по давност на земеделската земя при нейното коопериране.
Представеното от жалбоподателите изложение за допускане на касационно обжалване съдържа оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които касаят основателността на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касация по чл. 280 ал. 1 ГПК. При една по-широка преценка на изложението може да се приеме, че касаторът се позовава на основанието, визирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона. В случая, обаче, въззивният съд е приложил точно процесуалния закон, като е приел за недоказано твърдението на ищците, че праводателят им е бил собственик на земята преди образуване на ТКЗС. Констатирано е, че в производството и пред двете съдебни инстанции, ищците не са представили писмени доказателства, установяващи този факт. В първоинстанционното производство е прието заключение на вещо лице, че земеделската земя е отразена в оземлителната карта от 1932 г. на землище гр. Б. с номер на парцел **** оземлителен номер на физическото лице, но от това не следва, че наследодателят на ищците е бил притежател на земята. Правилно съдът е посочил, че соченото от ищците придобивно основание – давност, изисква събирането на гласни доказателства, което по настоящото дело е недопустимо с оглед изменението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ – ДВ бр. 13/2007 г..
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10. 4. 2008 г. по гр. д. № 35/2008 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: