О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 17.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 340/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Варненският окръжен съд, с въззивно решение от 23. 12. 2008 г. по гр. д. № 859/2008 г. е постановил, че вина за разстройството на брака, сключен през 1987 г. между П и прекратен с решение на Варненския районен съд от 31. 3. 2008 г. по гр. д. № 4230/2007 г., имат двамата съпрузи и предоставил семейното жилище в гр. В. на Е. П. , като отхвърлил иска на П. П. да й бъде предоставено ползването на същото жилище.
Касационна жалба срещу решението на Варненския окръжен съд е подадена от П. К. Б. от гр. В., към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Е. И. П. от гр. В. счита за неоснователна жалбата и искането за допускане на касация.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е предоставил семейното жилище на мъжа, по негово искане, и не е уважил искането на П. К. , позовавайки се на факта, че и тя има вина за разстройството на брака, а жилището е индивидуална собственост на Е. П. В искането за допускане на касация от жалбоподателката Б. се твърди, че произнасянето на съда по въпроса за собствеността на жилището е в противоречие с практиката на ВКС, като са посочени решение от 1996 г. и постановление № 5/1972 г., двете на ВС. Касационният съд счита, че в случая не е налице твърдяното противоречие със съдебната практика. Изводът на съда относно собствеността на жилището е съобразен с доказателствата по делото и закона. Взето е предвид, че придобиването на жилището, като индивидуален обект в групов строеж, е осъществено в полза на Е. П. през 1986 г., т. е. преди брака от 1987 г. и при окончателното ликвидиране на съсобствеността през 1999 г. с другия участник в груповия строеж, няма парично уравнение на дяловете. Съдът се е позовал отчасти и на изразените признания от жалбоподателката, че към момента на сключване на брака, жилището е било завършено в груб строеж, или както тя самата е заявила в исковата молба за развод, съпрузите са вложили средства само за довършителните работи.
Не е налице основание за допускане на касация на въззивното решение по въпроса за вината. Изводът на въззивния съд е мотивиран от гласните доказателства по делото, че през последните години преди развода, съпругата е установила връзка с друг мъж и това обстоятелство не може да бъде пренебрегнато, независимо, че преди това съпругът Е. П. е установил и поддържал трайна връзка с друга жена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 23. 12. 2008 г. по гр. д. № 859/2008 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на П. К. Б. от гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: