Р Е Ш Е Н И Е
№ 718
София, 06.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 2608/2008 година.
Производство на касационно обжалване по чл. 290 ГПК.
Г. Т. Г. – Н. , Х. К. Н. и Й. К. Н., трите от гр. В., са подали касационна жалба срещу решението на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1053/2007 год., с искане да бъде отменено като неправилно.
Ответникът „П” АД, гр. В. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Варненският районен съд с решение по гр. д. № 3264/2005 г. е осъдил „П” АД да заплати на Г. Н. и Х. Н. по 9333 лв., на всяка от двете поотделно, и да заплати на Й. Н. 9334 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател К, починал на 30. 6. 2002 г. в Б. – У. , като механик на кораб „Х”. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на трите ищци за разликата над уважените размери до претендираните от тях суми – 30 000 лв. от ищцата Г по 20 000 лв. от ищците Х. Варненският окръжен съд, с въззивно решение от 18. 3. 2008 г. по гр. д. № 1053/2007 г. е оставил в сила решението на районния съд в частта за отхвърляне на исковете, отменил решението в частта за уважаване на исковете и ги отхвърлил изцяло. Съдът е приел, че ищците имат право на обезщетение за смъртта на наследодателя им до размера на сключената от ответника имуществена застраховка и тъй – като по делото е установено, че са получили дължимото обезщетение 8000 лв по договора за застраховка, претенцията им за обезщетение над този размер, е неоснователна.
Изводите и решението на въззивния съд са неправилни – постановени са в нарушение на материалния закон и са необосновани, тъй-като не съответстват на доказателствата.
Претенцията на ищците се основава на чл. 59 КТ и е обусловена от неизпълнение от страна на ответника на задължението му по чл. 71 от колективния трудов договор, сключен на 7. 6. 2002 г. между работодателят „П” АД и Моряшкия синдикат, в сила от 1. 6. 2002 г.. В чл. 71 от КТД е предвидено, че при смърт на моряка по друга причина извън злополука, работодателят дължи на неговите наследници обезщетение в размери, посочени в Приложение 8 на този КТД. Между страните по делото не е било спорно, че смъртта на наследодателя на ищците, настъпила по време на работата му на кораба, не е резултат на трудова злополука и че те са получили обезщетението по застрахователната полица от 8000 лв.. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищците, че ответникът им дължи обезщетение извън получената сума от 8000 лв., тъй – като не са провели пълно и главно доказване на обстоятелството, че към датата на смъртта на наследодателя им, е имало действащо Приложение № 8, с визирани в него размери на дължимо от работодателя обезщетение. Съдът се е позовал на приложените към делото писмени доказателства – заявление от 3. 6. 2003 г на „П” АД до Областна инспекция по труда – Варна за регистрация на Приложение № 8 към КТД и съдържанието на Приложение № 8, в което са посочени размери на обезщетение само за 2003 год.. Преценката на съда не съответства на правилата за доказване. Посочените доказателства, на които се позовава ответникът, представляват частни документи, удостоверяващи момента на регистрация и те нямат доказатествена сила за установяване на благоприятни последици за страната, която иска да ги ползва. Това, че по делото е представено регистрирано Приложение № 8 за размери на обезщетения за 2003 год. не означава, че за 2002 г. такова Приложение липсва изобщо. Съдът не е отчел, че задължението за изплащане на обезщетение на наследниците на починал моряк е възникнало за работодателя от момента на влизане в сила на колективния трудов договор на 1. 6. 2002 г., съгласно чл. 71 на договора, който постановява, че размерите на обезщетение са посочени в Приложение № 8, на този КТД. Следователно задължението на ответника за заплащане на обезщетение е възникнало по силата на чл. 71 КТД, с който е уговорено, че размерите на обезщетението се определят от Приложение № 8 към договора. Правно ирелевантно е обстоятелството, кога ответникът е е предприел действия за регистрация на Приложението и че в регистрираното през 2003 г., Приложение № 8 към колективния трудов договор от 2002 г., не е била посочена 2002 г.. Констатираната непълнота в Приложение № 8 не е основание да се счита, че работодателят се е освободил от задължението му по чл. 71 КТД да изплаща обезщетения за смърт на моряк, настъпила през 2002 г. след 1 юни. Изводите на съда са в нарушение на чл. 20 ЗЗД. Не е отчетена общата воля на страните по КТД и целта, с която е сключен – да се обезпечи обезщетяването на моряците или техните наследници при настъпване на увреждащи събития, не е съобразено изискването за добросъвестност при изпълнение на задълженията. Не е приложена по аналогия разпоредбата на чл. 25 ЗЗД, която предвижда че действието на договор не може да бъде предпоставено от едно бъдещо събитие – в случая, момента на регистрация на Приложение № 8 и че страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е осуетила настъпването на условието. Ответникът се позовава и иска да черпи последици от факта, че по делото няма данни за регистрирано Приложение № 8 за 2002 год., и съдът е кредитирал тази негова позиция, без да съобрази, че липсващите данни за 2002 г. са в резултат на действията или бездействието на ответника.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, следва да бъде отменено решението на въззивния съд и спорът по делото се реши по същество от касационния съд.
Искът е основателен, но не изцяло, в претендирания от ищците размер.
Безспорно е по делото, че ответното дружество, в качеството му на работодател, е поело задължение за изплащане на обезщетение при смърт на моряк по друга причина извън трудова злополука. Задължението, предвидено в чл. 71 от Колективния трудов договор е възникнало от 1. 6. 2002 г. и е налице при смъртта на наслододателя на ищците на 30. 6. 2002 г. Размерът на обезщетението е конкретизиран в размер на 40 000 лв., съгласно Приложение № 8, регистрирано през 2003 г.. Както вече е прието от касационния съд, обстоятелството че в представения по делото екземпляр на Приложение № 8 се съдържа данни само за 2003 г., не освобождава работодателя от задължението му да заплаща обезщетения в същия размер и за 2002 год.. Съдът приема, че дължимото общо обезщетение на ищците, като наследници на починалия моряк, е в размер на предвидения в Приложение № 8 лимит от 40 000 лв.. Съдът счита за несъстоятелно твърдението и искането на ищците за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 щатски долара, по съображения, че размерите на обезщетенията по т. 1 на Приложението са посочени само с цифрово изражение, без посочване на валутата, а в т. 2 на Приложение № 8 е предвидена компенсация с парично изражение 3000 щ. д.. Аналогията е несъстоятелна, като се има предвид различното естество на събитията, за които се дължи обезщетение по т. 1 и по т. 2 от Приложението. Правото на паричната компенсация по т. 2 възниква при загуба или повреда на лични вещи на моряка, докато е на служба на кораба и като се имат предвид общоизвестните обстоятелства, че службата се осъществява при пътуване на кораба извън пределите на Р България и загубата може да настъпи в пределите на други държави, ефективността на компенсацията изисква плащане на сума във валута, която има международно приложение. Тази практическа нужда не е налице за плащане на обезщетенията по т. 1 от Приложението, поради което фиксираните суми следва да се считат в български лева. Сумата от 40 000 лв. следва да бъде намалена с полученото от ищците застрахователно обезщетение 8 000 лв., поради което ответникът дължи разликата от 32 000 лв. Досежно конкретизиране на сумите, дължими поотделно на всяка от ищците, настоящият състав се съобрази с изразеното от ищците волеизявление за по-голяма обезщетение на ищцата Г счита, че тя следва да получи сумата 12 000 лв., а другите две ищци – обезщетение по 10 000 лв.
Разноските по производството – дължимата държавна такса в размер на 1280 лв., съобразно уважения размер на исковете, следва да се внесат от ответника по сметка на ВКС. Не следва да се присъждат разноски на ищците, тъй-като не са представили списък на разноските по чл. 80 ГПК
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 18. 3. 2008 г. по гр. д. № 1053/2007 г. на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П” АД, гр. В. да заплати на Г. Т. Г. – Н. от гр. В. сумата 12 000 /дванадесет хиляди /лева, на Й. К. Н. и на Х. К. Н., двете от гр. В., по 10 000 /десет хиляди/ лева, на всяко от тях поотделно, ведно със законната лихва начиная от 29. 6. 2005 г. до изплащане на сумите, като отхвърля иска на Г. Н. за разликата над сумата 12 000 лв. до предявения размер 30000 лв. и отхвърля исковете на Й. Н. и Х. Н. за разликата над уважения размер от по 10 000 лв. до претендирания размер от по 20 000 лв.
ОСЪЖДА „П” АД, гр. В. да заплати на държавата сумата 1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева държавна такса по сметка на ВКС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: