О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 13.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1729/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Д. С. С. от гр. В. срещу решение по гр. д. № 804/2009 г. на Варненския окръжен съд. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на други съдебни състави.
Ответникът по касация, ищец по делото, Й. Л. М. от гр. В. счита решението за правилно и законосъобразно и моли да не се допуска касационното му обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Варненският районен съд, с решение по гр. д. № 7546/2008 г. е осъдил Д. С. да заплати на Й. М. сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени му на 22. 08. 2008 г. от нападение и ухапване от две кучета, отглеждани от ответницата С. Решението е оставено в сила от Варненският окръжен съд, с въззивно решение от 15. 7. 2009 г. по гр. д. № 804/2009 г. Решаващият съд е взел предвид безспорно установеният факт, че на посочената дата 22. 8. 2008 г. ищецът е бил нападнат и ухапан от кучета, а отговорността на ответницата по иска, сега жалбоподателка, е ангажирана на основание чл. 50 ЗЗД, въз основа на гласните доказателства по делото, че тя е била стопанин на тези кучета, отглеждани в двора на хотел „К” в м. „С”, гр. В..
Представеното по делото изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК / вх. № 26462/31. 7. 2009 г. и вх. № 31531/23. 09. 09 г./ не обосновава наличието на хипотезите, конкретизирани в т. 1, т. 2 и т. 3 на разпоредбата. Приложените решения на други съдилища относно случаи на ухапване от кучета не могат да се квалифицират като противоречива съдебна практика, тъй-като се касае за различни инциденти, с различна фактология, а не за произнасяне по идентичен правен въпрос. В случая, основният спор по делото е, дали ответницата е била стопанин на кучетата и решаващият съд е изложил убедителни съображения, основани на преките и косвени доказателства по делото и опитните правила, че именно тя е отглеждала тези животни в двора на хотел „К”, където е работила като управител..
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд от 15. 7. 2009 г. по гр. д. № 804/2009 г. по жалбата на Д. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: