О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 03.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4707/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Г. И. Г. от с. К., област Пловдивска, против решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 32/2008 г.. Жалбата съдържа кратко изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК, в което се сочи, че произнасянето на въззивния съд е по съществен процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Същото изложение и искания се съдържат в допълнително представената молба на Г. от 13. 08. 2008 г.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на Г. Г. против Общинска служба „З” – Асеновград, предявен на основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, да се признае за установено правото на наследници на И. Г. на възстановяване на собствеността върху 1.403 дка гори, идеални части от ревир „Б”, с площ 2828.9 дка. Асеновградският районен съд с решение от 12. 11. 2007 г. по гр. д. № 464/2007 г. е уважил иска. Пловдивският окръжен съд с решение от 1. 4. 2008 г. по гр. д. № 32/2008 г. е отменил първоинстанционното решение и отхвърлил иска. Въззивният съд е приел, че не са налице доказателства за собствеността върху гората на наследодателя на ищеца, което изключва правото на възстановяване в полза на наследниците му. Съдът е преценил като негодно доказателство декларацията на всестранна кооперация „С”, в която е бил член-кооператор И. Г. , за притежавани непокрити земеделски имоти към 1949 г., в която ревир ”Б” е деклариран като собственост на кооперацията Посочено е, че тази декларация няма качеството и правното значение на емлячен регистър и не попада сред допустимите доказателства по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ.
Изводите на въззивния съд относно относимите към спора доказателства и конкретно за значението на декларацията за притежавани непокрити недвижими имоти, представляват произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос. По този въпрос има противоречива съдебна практика, видно от приложените съдебни решения на Асеновградския районен съд. В мотивите на решенията съдът е приел, че декларацията за притежавани непокрити имоти е годно доказателство по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, тъй-като примерното изброяване на допустимите доказателства в цитираната разпоредба, не е изчерпателно.
При това положение касационният съд счита, че е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 1. 4. 2008 г. по гр. д. № 32/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: