О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 27.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4811/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Г. Т. Г. от гр. О. е подал касационна жалба против решението на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 170/2007 г. и приложил изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд приема следното:
Несебърският районен съд с решение по гр. д. № 588/2006 г. е осъдил Г. да предаде на В. К. и други физически лица владението върху 800 кв.м., югоизточната част на нива с площ 4319 кв.м., имот № 5* по картата на землището на гр. О., която част е показана на скица на вещо лице , представляваща неразделна част от решението. Решението на районния съд е оставено в сила от Бургаският окръжен съд с въззивно решение от 18. 4. 2008 г. по гр. д. № 170/2007 год. Съдът е приел за установено, че спорният терен е част от земеделска земя, възстановена на ищците в реални граници по реда на ЗСПЗЗ и ответникът неоснователно е завзел тази част, която използва за стопански цели- движение и разполагане на транспортна техника.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, като прилага решение на състав на касационния съд по друго гражданско дело. Това решение е неотносимо към спора по делото, тъй-като е постановено по спор за друг недвижим имот и от други лица като ищци. Съдът по това дело е приложил разпоредбата на чл. 10б ЗСПЗЗ ,недопускаща реституция на земеделска земя, когато е застроена или върху нея са проведени други мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността. В случая няма място за приложение на чл. 10б ЗСПЗЗ, защото до приключване на въззивното производство, ответникът Г. не е направил възражения в този смисъл и този въпрос не е бил предмет на обсъждане и произнасяне от въззивния съд . В това производство Г. е възразявал, че земята не е земеделска и не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, че теренът не е закупен от него като физическо лице, а е закупен от Е. търговец „ Г. Г. ”, срещу когото трябва да се предяви иска по ч.. 108 ЗС. Във въззивната жалба на Г. е заявено, че върху имота има изграден бетонов възел и складова база, но от заключенията на двете експертизи, приети по делото, следва, че такова застрояване върху спорния терен не съществува.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18. 4. 2008 г. по гр. д. № 170/ 2007 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: