О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 21.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5316/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Т. Т. А. от гр. С. е подал касационна жалба против решението на Силистренския окръжен съд и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Дуловският районен съд с решение по гр. д. № 206/2007 г. е отхвърлил иска на Т. А. да се признае за установено по отношение на А. за д. в. , че е придобил собствеността върху недвижим имот – обект „Б”, представляващ сграда от две тела – висока осеметажна и ниска двуетажна, построени в УПИ ХХІ, кв. 36 по плана на гр. Д., на основание изтекла придобивна давност. Силистренският окръжен съд с решение от 28. 5. 2008 г. по гр. д. № 63/2008 г. е потвърдил решението на районния съд. Прието е, че от доказателствата по делото не е установено ищецът да е упражнявал фактическа власт върху имота, явно и непрекъснато и са налице данни, че той не е имал отношение към вещта като към своя.
В изложението на касатора по чл. 280 ал. 1 ГПК се твърди, че произнасянето на въззивния съд е по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона. Безспорно изводите на решаващия съд относно фактическата власт и намерението за „своене” на вещта, т. е. за реализиране на владението като придобивен способ на правото на собственост върху имота, представляват произнасяне по съществен въпрос за разрешаване на спора по делото. В случая това произнасяне не противоречи на практиката на касационния съд и съответства на точното прилагане на закона. Съдът е направил цялостен анализ на доказателствата по делото и на тази база е приел, че не е установено ищецът да е владял имота като свой от 30. 1. 1997 г. в продължение на десет години. Посочени са конкретни факти, доказващи, че имотът изобщо не е бил стопанисван и сградата е била заплашена от самосрутване, както и извънсъдебни изявления на ищеца под формата на покани до дружеството, с което е сключил предварителен договор за покупко-продажба на имота, с които е показал, че не се счита за собственик. Следва да се има предвид, че тези покани са частни документи, изхождащи от ищеца и той не може да черпи от тях изгодни правни последици. Приложените от касатора решения на състави на ВКС не обосновават твърденията му за произнасяне от въззивния съд в нарушение на касационната практика, тъй-като отхвърлянето на иска не е обусловено от неправилно прилагане на института на придобивната давност, а е резултат на изводите на съда, че от доказателствата по делото не е установено такова придобиване.
Не са налице основания за касация на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28. 5. 2008 г. по гр. д. № 63/2008 г. на Силистренския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: