О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1388
София, 08.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 918/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
В. Б. С. – Н. от гр. Д. е подала касационна жалба срещу решението на Апелативен съд – Варна по гр. д. № 8/2008 г. и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и копия на съдебни решения.
Ответникът Б. А. П. от гр. Д. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд се установи следното:
Делото е образувано по искове на Б. П. срещу жалбоподателката В. Н. и лицето Я. С. /първата е леля, а втората е майка на ищеца/ да му заплатят по 10000 щатски долари, всяка от тях поотделно, за даден от него заем от 20 000 щ.д. на майката и наследодателка на двете ответници и баба на ищеца Д. С. , която тя не му е върнала до смъртта й на 7. 12. 2002 год.. Искът е отхвърлен от Добричкия окръжен съд с решение от 22. 10. 2008 г. по гр. д. № 1170/2007 год. Решението е отменено от Варненския апелативен съд с въззивно решение от 9. 3. 2009 г. по гр. д. № 8/2009 г. и предявените искове са уважени изцяло. Въззивният съд е приел, че от приложения по делото договор за заем, сключен на 21. 5. 2000 г. между Б, се установява факта на предаване на заемната сума, поради което нейните наследници и ответници по делото, дължат връщането й.
Произнасянето на въззивния съд по въпроса за реалното даване на паричния заем от ищеца на наследодателката на ответниците, има определящо значение за спора по делото, и в случая, този въпрос е решение в противоречие с практиката на ВКС и при неточно прилагане на закона. В приложените решения – Р № 37/19569 г. ОСГК и Р № 568/2008 г. на ВКС, търг. колегия, се приема, че заемът като реален договор следва да бъде установен чрез доказване на фактическото предаване на заемната престация. Приложеният по делото договор за заем, съдържащ ръкописен и печатен текст, представлява частен документ, удостоверяващ единствено подписа на Д. С. върху документа, но не удостоверява по смисъла на чл. 180 ГПК, че се касае за частен документ, който е издаден от Д. С. и материализира нейни изявления. Решаващият съд се е произнесъл по спора само въз основа на този документ, без да съобрази ограничената му доказателствена стойност.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09. 03. 2009 г. по гр. д. № 8/2009 г. на Варненския апелативен съд по жалбата на В. С. – Н. от гр. Д..
УКАЗВА на жалбоподателката за внесе сумата 284 лв. държавна такса за разглеждане на касационната й жалба.
След внасяне на сумата делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: