О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 17.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 311/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Б. И. Г. от гр. Б. е подал касационна жалба против решението на Окръжен съд – Благоевград по гр. д. № 1293/2007 г., в която е заявил, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Към жалбата са приложени две решения на състави на касационния съд.
Ответницата П. А. М. от гр. Б. не е взела становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на Б. Г. против П. М. , предявен на основание чл. 28, ал. 3 СК, да му бъде определен по-голям дял в размер на 4/5 ид. ч. от имуществото – апартамент, лек автомобил и движими вещи, придобито по време на брака на страните, сключен през 1995 г. и прекратен с решение от 28. 6. 2005 г. по гр. д. № 58/2004 г. на Районен съд – Благоевград. Искът е отхвърлен от Районен съд – Благоевград с решение от 30. 7. 2007 г. по гр. д. № 240/2006 г., което е оставено в сила от Окръжен съд – Благоевград с въззивно решение от 8. 7. 2008 г. по гр. д. № 1293/2007 год..
Искането на жалбоподателя Г. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 ГПК не е надлежно обосновано. То е заявено само в касационната жалба, като констатация, че твърдяните в жалбата пороци на въззивното решение, съставляват и основание за касация. Според жалбоподателя неправилността на решението на въззивния съд се изразява в неточно прилагане на закона и принципа на справедливост, който е заложен в чл. 28, ал. 3 СК, противоречиви мотиви и неточна оценка на доказателствата и установените факти. Тези твърдения могат да бъдат основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но при вече допуснато касационно обжалване, но не се покриват с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд по съществен правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. Наред с това следва да се отбележи, че решенията на отделни състави на касационния съд, не следва да се считат за трайно установена и задължителна практика на съда, каквато същност имат само тълкувателните решения. Не е налице и твърдяното обстоятелство за противоречива практика на съдилищата – основание за касация по чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК. В приложените към касационната жалба две решения, от съответните съдебни състави са изложени съображения по приложението на чл. 28, ал. 3 СК, въз основа на конкретните случаи и събраните доказателства. По настоящото дело съдът е изградил своите изводи с оглед на събраните доказателства, отчел е че трудовите доходи на ищеца значително надхвърлят възнагражденията на ответницата, но също така е взел предвид, че до закупуването на апартамента, съпрузите са живеели в дома на родителите на ответницата, че нейната майка е подпомогнала съпрузите, като им предала сума в размер на 2 809 492 /неденоминирани/ лева за погасяване на жилищния кредит от 3 000 000 лв. Отчетени са и суми, които ответницата е теглила от свои спестовни сметки непосредствено преди сключване на брака. При тези данни въззивният съд е приложил точно закона разпоредбата на чл. 28, ал. 3 СК, като е приел, че само разликата в трудовите възнаграждения на бившите съпрузи не е достатъчно условие да се приеме значителен принос на единия съпруг и да му бъде определен по-голям дял от имуществото – съпружеска общност.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 8. 7. 2008 г. по гр. д. № 1293/2007 год. на Окръжен съд – Благоевград по жалбата на Б. Г. от гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: