О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
София, 20.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.10.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №770/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Р. Т.,Й. К. Т. и М. К. П. против решение №56/05.03.2009г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №1600/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №122”д” от 05.07.2006г.,постановено по гр.д. №1738/2005г. по описа на К. окръжен съд,като са отхвърлени исковете на Д. Р. Т.,Й. К. Т. и М. К. П. против Г. К. С.,за признаване за установено- грешка в кадастралната основа при изготвянето и заснемането на процесните имоти,описани в решението.
В приложението към касационата жалба,касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,основания за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК,като се прилагат по списък съдебни актове описани в същия,постановени от ВКС,без да се излагат аргументи в подкрепа на сочената хипотеза.
В писмения си отговор ответницата по касационната жалба Г. К. С.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че наследодателите на страните Й са били съсобственици само на 300 кв.м,като тази площ по сега действащия план е обособена в самостоятелен УПИ-ХІІ-1143 в кв.108 и е записан на наследниците на двамата,а вторият УПИ –ІХ 1438 е записан на ответницата Г,която през 1993г. се снабдила с нотариален акт за собственост на основание давностно владениесамо за последния имот,поради което е стигнал до извода,че към заснемането на плана през 1991г. имот №785 в кв.108 като цяло не е бил съсобствен между наследодателите на страните,а само на част от него-300 кв.м и при заснемането му е направено разделяне на два парцела,съобразени с действителните права на собственост,поради което не е налице грешка в кадастралния план и не са налице хипотезите,визирани в член 53 ал.2 от ЗКИР.
Приложените съдебни актове,постановени от ВКС,на които касаторите са позовават,в едната си част са свързани с възможностите за придобиване по давност на част от парцел,с оглед съществуващата забрана в ЗТСУ/отм/,като друга част се отнасят и са постановени по спорове с различен,неотносим към настоящия случай предмет. При това положение,произнасянето на съда относно наличието на условията,при които са налице грешки и непълноти в кадастралната карта или кадастралните регистри,с оглед отстраняването им ,по пътя на решаване на възникналия спор за материално право,няма отношение към приложената и цитирана от касатора практика на ВКС,поради което не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №56/05.03.2009г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №1600/2008г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. Р. Т.,Й. К. Т. и М. К. П. да заплатят на Г. К. С. сумата 800 лева/осемстотин лева/ разноски по делото за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: