Р Е Ш Е Н И Е
№ 789
София, 23.11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 4398/2008 година.
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение от 30. 12. 2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд по гр. д. № 64/2008 г., с което е признато за установено спрямо П. Д. , че Д. Д. е собственик на поземлен имот № 2* по кадастралната карта на с. Д. поляна. Касационната жалба на П. Д. срещу въззивното решение съдържа искане за отмяната му като неправилно, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост.
Ответницата по касация, ищца по делото, Д. Д. счита жалбата за неоснователна.
След проверка на въззивното решение, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, касационният съд установи следното:
Съгласно изложеното в исковата молба, Д. е претендирала за придобиване на собствеността върху имота в резултат на давност. Ответникът по иска Д. е направил възражение, че спорният терен му е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, който отрича придобиването по давност на приобретатели на земи, притежавани от собствениците им преди образуване на ТКЗС, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации – чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. По делото е безспорно установено, че спорният терен е земеделска земя, притежавана от наследодателя на ответника Н с решение на поземлената администрация от 2. 2. 1993 г. е призната право на възстановяване на собствеността в стари реални граници на наследниците на Н. Д. Безспорно е установено, че наследодателят на ищцата, нейният баща И, се е снабдил с нот. акт № 168/1972 г. за собственост на имота по давностно владение, след като му е предоставен за лично ползване от ТКЗС – обяснения на ищцата Д в с. з. на 11. 7. 2007 г. по гр. д. № 791/2006 г. на Троянския районен съд. При тези безспорни факти и ясна законова уредба, въззивният съд необосновано е приел, че наследодателят на ищцата и самата тя, като негов единствен наследник, се легитимират за собственици на имота в резултат на давност. Необоснован и несъответен на закона е изводът на решаващия съд, че след 1968 г. имотът е бил годен обект за придобиване по давност, тъй-като е включен в околовръстния полигон. Произнасянето на решаващия съд следва да отговаря на предмета на спора, и в случая, спорът между страните не е породен от устройствените предвиждания за терена на имота, а произтича от действието на земеделската реституция, предвидена в специалния ЗСПЗЗ. Правният интерес, като процесуална предпоставка на предявеният от ищцата установителен иск, е оспорването на собственосттта й от страна на ответника, позоваващ се на възстановяване на собствеността му по реда на ЗСПЗЗ с решението от 1993 г.. С оглед на това именно решение, ищцата е заявила като основание на своя иск – придобиването на имота по давност. Претендираното от нея право на това основание е оспорено от ответника с възражението, че за земя, подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ, придобивната давност не се зачита. В хода на първоинстанционното производство по делото, ищцата не е заявила като основание на иска обстоятелството, че спорния терен не е земеделска земя и не е обхванат от ограниченията на ЗСПЗЗ – чл. 116, ал. 1, предл. 1 ГПК /отм./. При това положение решаващият съд не е имал и процесуално основание да се произнесе по спора, въз основа на факта, че имотът от 1968 г. няма характер на земеделска земя, обстоятелство, което самата ищцата не е твърдяла и на което не се е позовавала . Изводът на съда е в противоречие и на материалния закон, тъй-като възстановяването по реда на ЗСПЗЗ е предвидено за земеделските земи, притежавани преди образуване на ТКЗС, т. е. последващите промени /след образуване на ТКЗС/ относно статута и предназначението на земите, са без правно значение.
Неправилни са изводите на съда за основателност на иска по съображения, че ответникът не е представител доказателства за завършена процедура по окончателно възстановяване на собствеността му съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Предмет на спора не е отрицателен установителен иск, че ответникът не е легитимиран собственик на имота, а положителен установителен иск, че ищцата е собственица на конкретно описания имот. С оглед на изложеното по-горе относно твърдението й за придобиване по давност, нейната претенция е неоснователна. Наред с това обаче, ищцата е заявила в исковата молба, че спорният имот е застроен и в хода на производството е поддържала твърдението, че това застрояване е пречка за реституция на земята в полза на ответника. По този въпрос, въззивният съд не се е произнесъл точно и изчерпателно. Приел е, че нормата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ запазва правата на третите лица, построили сгради върху земята, но не е преценил в какъв териториален обхват могат бъдат защитени правата на третите лица. Не е изяснен въпроса за застроената площ от терена, прилежащата площ към сградите, тяхното разположение, фактическо състояние, лицето на имота към улица, осигуряващо достъп до застроената и незастроената част от терена, не е изследван въпроса за спазване на нормативните изисквания при построяването на сградите съгласно § 1д от Допълнителните разпоредби ППЗСПЗЗ. По всички тези въпроси съдът не е събрал доказателства, и постановил решението си, без да е изяснил делото, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В това производство съдът следва да назначи и приеме заключение на вещо лице по поставените по–горе въпроси относно застрояването на спорния терен, а така също и заключение относно етапа, в който се намира процедурата за окончателно възстановяване на собствеността на ответника в реални граници.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 12. 6. 2008 г. по гр. д. № 64/2008 г. на Ровешкия окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: