Р Е Ш Е Н И Е
№ 309
Софияq 25.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвъртото гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ВЕСКА РАЙЧЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 1206/2008 година.
Производство на касационно обжалване по чл. 218а ГПК. /отм./
Софийският районен съд с решение от 19. 5. 2005 г. по гр. д. № 9280/1998 г. е отхвърлил изцяло предявените от В. И. и С. Т. , искове по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазените им части от наследството на Т. Д. , починал през 1975 г. чрез намаляване на извършените от него дарения – дарение през 1934 год. на сумата 500 000 лв. в полза на Ф. Д. /Диканска/, и дарение в полза на Б. Д. , прикрито със симулативна продажба, извършена с нот. акт № 81/1. 12. 1962 год. Решението на районния съд в посочената част е оставено в сила от Софийският градски съд с въззивно решение от 29. 6. 2007 год. по гр. д. № 123/2006 год. С първоинстанционното решение на Софийския районен съд е допусната делба на партерния етаж, с принадлежащото му мазе и 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място в гр. С. на ул. Д. № 64 между В при равни квоти – по ? ид. ч. и е отхвърлен искът на Б. Д. за делба на същия имот. С въззивното решение, Софийският градския съд е отменил първоинстанционното решение досежно лицата и квотите при които е допусната делба на имота и допуснал делба на партерния етаж от жилищна сграда в гр. С., ул. Д. № 64, заедно с принадлежащото му мазе и 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ *, кв. 380а по плана на гр. С. между В, С. Т. и Б. Д. при квоти по 1/3 ид. ч. за всяка от тях. Със същото решение, въззивният съд е отхвърлил предявеният от Б. Д. срещу В. И. , С. Т. , З. Б. и Б. Д. , иск за делба на стопанска постройка /барака/ с площ 45 кв.м., намираща се в същото дворно място., след като е отменил решението на районния съд, с което е допусната делба на постройката.
Стефка Т. Т. от гр. С. е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския градски съд в посочените части –за отхвърляне исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН, за допускане делба на партерния етаж на сградата и за отхвърляне иска за делба на стопанската постройка. Касационна жалба срещу решението е подадена и от В. Т. И. от гр. С., която не съдържа достатъчно ясно конкретизиране на оспорваните части на решението на градския съд, но като се има предвид, че в хода на първоинстанционното и въззивното производство и двете жалбоподателки Т. и И. предявяват и поддържат едни и същи искания и твърдения, касационният съд счита, че В. И. обжалва въззивното решение в същите части, както Т.
Софийският районен съд с решението по гр. д. № 9280/1998 г. е отхвърлил предявения от В. И. и С. Т. , иск за делба на жилище на първия надпартерен етаж, с принадлежащо мазе и таванско помещение, 1/ 3 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място на ул. Д. № 64 в гр. С.. Софийският градски съд с въззивното решение по гр. д. № 123/2006 г. е отменил първоинстанционното решение в тази част и допуснал делба на имота при квоти, както следва: по ? ид. ч. за С. Т. , В. И. и Б. Д. и по 1/8 ид. ч. за Б. Д. и З. Б. . Срещу въззивното решение в тази част – за допускане на делба на описания имот, е подадена касационна жалба от З. Д. Б. и Б. Т. Д.. Те обжалват въззивното решение и в частта, с която е допусната делба на втория надпартерен етаж от сградата на ул. Д. № 64 в гр. С., с принадлежащото му мазе и таванско помещение, 1/ 3 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място при квоти – 3/5 ид.ч. за З. Б. , 1/5 ид.ч. за В. И. и 1/5 ид. ч. за С. Т. Въззивното решение за допускане делба на имота между посочените лица и при определените квоти, е постановено след отмяна относно лицата и квотите, при които Софийският районен съд с решението по гр. д. № 9280/1998 г. е допуснал делба на имота на пет дяла, от които два дяла за Б. Д. и по един дял за В. И. , С. Т. и З. Б. Жалбоподателките Б. и Д. обжалват въззивното решение и в частта, с която не е допусна делба на стопанската постройка.
След проверка, касационният съд установи следното:
По касационната жалба на С. Т. , постъпила в съда на 10. 10. 2007 г. и идентичната жалба на В. И.
Обосновано въззивният съд е отхвърлил исковете на Т. и И. по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарения, извършени от техния баща и наследодател Т. Жалбоподателките са твърдяли, че през 1934 год. Трайко Д. е направил дарение от 500 000 лв. на дъщеря си Ф. Т. Д. , починала през 1993 год., чиито наследници са децата й З. Б. и Б. Д. Градският съд е преценил събраните по делото доказателства, на които са се позовали ищците по чл. 30, ал. 1 ЗН – писмо, за което те са твърдяли, че изхожда от съпруг на Ф. Д. до Т. Д. с искане за сумата 500 000 лв. и показания на свидетелката М. Съдът точно е констатирал, че както писмото, така и показанията на свидетелката, не само не установяват по убедителен начин извършването на твърдяното дарствено разпореждане, но и не представляват индиция за сключването на такъв договор. Решаващият съд правилно е счел за недоказано и твърдението на ищците, че договорът за покупко-продажба на първия надпартерен етаж на сградата по нот. акт № 8/1. 12. 1962, сключен между Т като продавач и сина му Б. Д. като купувач е симулативен, прикрива дарение, което е основанието за иска им по чл. 30, ал. 1 ЗН. Доказателства за симулация на продажбата не са събрани. Отчетени са показанията на посочената от ищците свидетелка, установила че прехвърлянето на имота на Б. Д. е срещу задължение за гледане и издръжка.
Неоснователна е касационната жалба на Т. и И. срещу въззивното решение в частта, с която е допусната делба партерния етаж на сградата, заедно с две мазета, 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място на три равни дяла, по един за И. , Т. и Б. Д. Определянето на съделителите и делбените квоти е правилно, с оглед на установените по делото обстоятелства, че имотът е останал в наследство от Т. Д. след смъртта му на 29. 9. 1975 г. и че две от петте му деца – Ф. Д. и Б. Д. , са направили отказ от неговото наследство на 24. 11. 1975 г., както и отказ на 29. 5. 1990 г. от наследството на тяхната майка С/преживяла съпруга на Т. Д. / починала през 1989 год.. Възражението на жалбоподателките, че процесният имот е само тяхна собственост по силата на извършена през 1996 год. доброволна делба, е неоснователно. С нотариално удостоверен договор за доброволна делба от 9. 7. 1996 г., е извършена делба на 2/3 ид. ч. от дворното място, партерния етаж и втория етаж на сградата на ул. Д. № 64, прилежащи мазета и 2/3 ид.ч. от общите части, като Б. Д. е получила в самостоятелен дял втория етаж от сградата, 1/3 ид.ч. от тавана и общите й части и 1/3 ид. ч. от дворното мяста, а В. И. и С. Т. са получили в общ дял партерния етаж, мазета, 1/3 ид. ч. от тавана и общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място. По делото е безспорно установено, че вторият етаж /предоставен в дял на Б. Д. / е бил отчужден от Т. Д. през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС и е възстановен по силата на ЗВСОНИ от 1992 г. на неговите наследници. Освен трите съделителки по договора за доброволна делба, наследници и съсобственици на втория етаж и 1/3 ид. ч. от дворното място са Б. Д. , син на общия наследодател, З. Б. и Б. Д. – внуци от Т. Д. , деца на починалата му дъщеря Ф. Д. през 1993 г. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приложили точно закона – чл. 75, ал. 2 ЗН, като са признали за нищожна делбата на този обект, извършена без участието на всички съсобственици. Въззивният съд правилно не е възприел изводите на първата инстанция, че нищожността по чл. 75, ал. 2 ЗН е относима само за дела на Б. Д. , но не касае обекта, получен в общ дял от И. и Т. – партерния етаж на сградата. Договорът за доброволна делба е договор за спогодба и за него са приложими всички нормативни правила относно тълкуването и действието на договорите. Съгласно чл. 20 ЗЗД, определяща за договора е действителната обща воля на страните и отделните уговорки се тълкуват във връзката помежду им и съобразно целта на договора и добросъвестността. В чл. 26 ал. 4 ЗЗД е предвидено, че нищожност на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор, ако може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая е очевидно, че Б. Д. не би сключила договора за доброволна делба, при която другите договарящи получават имот, а тя не получава нищо и такова споразумение противоречи на обичаите в практиката и добросъвестността
Основателна е жалбата на И. и Т. срещу въззивното решение, с което не е допусната делба на стопанската постройка в дворното място. С първоинстанционното решение по гр. д. № 9280/ 1998 г. е допусната делба на стопанската постройка при дялове по 5/20 ид. ч. за Б. Д. , В. И. и С. Т. и по 2.5/20 ид. ч. за З. Б. и Б. Д. Срещу това решение е подадена въззивна жалба от И. и Т. само в частта за допускане на делба на постройката по отношение на Б. и Д. , т. е. оспорено е участието в съсобствеността и делбата на последните двама, но не и допускането на делбата на постройката, за което е направила искане Б. Д. При това положение въззивният съд се е произнесъл недопустимо, като е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на стопанската постройка. Неправилно е решението му по същество, с което е отхвърлен иска на Д. за делба на постройката по съображения, че предвид заключението на техническата експертиза липсват данни за съществуването на постройката като самостоятелен обект. От заключението на вещото лице К. пред районния съд е установено, че постройката съществува, макар и в недобро състояние, поради което изводът за липса на такъв обект, е необоснован. Още повече, като се има предвид, че въззивният съд не е бил сезиран да се произнася по наличието и годността на постройката да бъде обект на делба, а е дължал произнасяне само по въпроса за персонифициране на съсобствениците на постройката, между които следва да се допусне делба. По изложените съображения следва да се обезсили решението на въззивния съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за допускане делба на постройката, да се отмени въззивното решение, с което е отхвърлено искането за делба на стопанската постройка и в тази част делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Изложените съображения се отнасят и за касационната жалба на З. Б. и Б. Д. в частта й, с която е поискана отмяна на въззивното решение относно недопускане на делбата на стопанската постройка.
По касационната жалба на З. Б. и Б. Д. , постъпила в съда на 22. 10. 2007 г.:
Жалбоподателките оспорват въззивното решение, с което е допусната делба на първия надпартерен етаж от сградата, с мазе, таванско помещение, 1/3 ид. ч. от общите части и 1/3 ид. ч. от дворното място, с възражението, че този имот е завещан от едноличния му собственик Б. Д. на лицето Д. П. Б. и въззивният съд е нарушил закона, защото не е конституирал заветника като страна в делбения процес и не му е дал възможност като заинтересувана страна да поиска определяне на срок за приемане на наследството по чл. 51 ЗН. Доводите са несъстоятелни. По делото е представена саморъчно завещание, изготвено на 1. 3. 1992 г. от Б. Д. , с което той е завещал на Д. П. Б. от гр. С. първия етаж от къщата и 1/3 ид. ч. от дворното място и по делото е прието заключение на почеркова/графическа/експертиза, че завещанието е написано и подписано от Б. Д. На базата на тези данни, обаче, жалбоподателките Б. и Д. не могат да оспорват искането на В. И. и С. Т. за делба на имота, основано на наследяване по закон, на собственика му Б. Д. , починал на 27. 3. 1999 г.. Безспорно е по делото, че негови наследници по закон са сестрите му В. И. , С. Т. , Б. Д. и децата на починалата му сестра Ф през 1993 год. – З. Б. и Б. Д. Заветникът Д. Б. в качеството му на частен правоприемник, не може да води иск за наследство, да иска и да участвува в делбата на наследството, той е само кредитор на наследството и може да иска изпълнение на завета в срока на исковата давност. При това положение, въззивният съд правилно не е уважил възраженията на Д. и Б. за недопускане на делба на първия надпартерен етаж и 1/3 ид.ч. от дворното място, тъй-като те се позовават на чужди права на трето лице, неучаствуващо и нелегитимирано да участва в делбата на наследствената общност. Третото лице има възможност да заяви правата си по общия исков ред.
Неоснователни са доводите на жалбоподателките Б. и Д. относно допускането на делба на втория етаж от сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място между всички наследници на Т. Д. , като не е зачетено действието на отказите от наследството, направени от едни от наследниците му – Б. Д. и Ф. Д. Съдът е приложил точно закона – чл. 91а ЗН, след като е констатирал, че отказите са направени след одържавяването на втория етаж по реда на ЗОЕГПНС, които имот е реституиран по реда на ЗВСОНИ. При частичната отмяна на първоинстанционното решение за същия имот/относно лицата и квотите, при които е допусната делба/ и постановяване на раешението си по същество, обаче, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. С първоинстанционното решение е допусната делба на втория надпартерен етаж, мазе, таван, 1/3 от общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място между Б, В. И. , С. Т. и З. Б. при квоти – 2/5 ид.ч. за Д. и по 1/5 ид. ч. за другите. Последните три не са обжалвали решението. Въззивна жалба е подадена само от Б. Д. , която е искала да се отхвърли искането за делба на този имот, като се е позовала на договора за доброволна делба от 9. 7. 1996 г., с който имотът е получен от нея в дял и изключителна собственост. Дори да се приеме, че обжалването на решението за допускане на делба, по принцип, включва и обжалване на определените квоти и лицата, между които делбата е допусната, и в този смисъл въззивният съд е бил сезиран и овластен да ревизира решението на първата инстанция, това му правомощие е ограничено от правилото на чл. 208, ал. 2 ГПК /отм./ да не се влошава положението на жалбоподателя. В случая въззивният съд е нарушил съществено процесуалния закон, като с решението си по същество е допуснал делба на процесния имот само между съделителките И. , Т. и Б. и фактически отрекъл делбените права на жалбоподателката Б. Д. в размер на 2/5 от имота, признати с първоинстанционното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението на Софийския градски съд от 29. 6. 2007 г. по гр. д. № 123/2006 год., с което е отменено решението на Софийския районен съд от 19. 05. 2005 г. по гр. д. № 9280/1998 год. В ЧАСТТА за допускане на делба на стопанска постройка /барака/, намираща се на ул. Д. № 64 в гр. С..
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 29. 6. 2007 г. по гр. д. № 123/2006 год. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Б. Д. за делба на стопанска постройка с площ 45 кв.м. в дворното място на ул. Д. № 64 в гр. С., с която делбата на втория надпартерен етаж от сградата на ул. Д. № 64 в гр. С., с прилежащи мазе и таванско помещение, 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, е допусната без участието на Б. Т. Д. с дял в размер на 2/5 ид.ч. от имота.
ВРЪЩА делото в отменените части на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд от 29. 6. 2007 г. по гр. д. № 123/2006 год. в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: