Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
София, 25.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ВЕСКА РАЙЧЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 1159/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
М. К. К. от с. К., област П. е подал касационна жалба против решението на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 859/2005 год..
Ответникът по касация, ищец по делото, А. Д. Б. от гр. Р., моли да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Радомирският районен съд с решение по гр. д. № 93/2005 г. е осъдил М. К. да заплати на А. Б. сумата 10 000 лв., представляваща двойния размер на платеното от Б. капаро по предварителен договор, сключен между двамата на 12. 1. 2004 г. за продажба на недвижим имот – нива в землището на с. К., м. „Д”. Решението е оставено в сила от Пернишкият окръжен съд с въззивно решение от 20. 12. 2007 г. по гр. д. № 859/2005 год. Въззивният съд е счел за доказана претенцията на ищеца, след като е установил, че двете страни са подписали предварителния договор от 12. 1. 2004 год., съгласно който купувачът Б. е платил на продавача К. задатък /капаро/ от 5000 лв., като е предвидено, че ако по вина на продавача не се сключи окончателната сделка, той дължи на купувача двойния размер на дадения задатък.
В касационната жалба се правят доводи за неправилност на въззивното решение, тъй-като съдът необосновано е приел, че има предаване на сумата 5000 лв. от Б. на К. при сключване на договора и че К. не е проявил активност за сключване на окончателния договор. Тези доводи на жалбоподателя не са подкрепени от доказателства по делото и противоречат на основните възражения, които той е правил пред районния и окръжния съд. Неговата позиция е за липса на сключен между него и ищеца по делото предварителен договор, тъй-като представеният с исковата молба договор от 12.. 1. 2004 г. не е подписан от него за продавач и от Б. за купувач. По делото са приети заключения на съдебно-графически експертизи, които установят автентичност на подписите и на двамата. Подписът на К. под съдържанието на договора удостоверява и обстоятелството, че Б. му е предал сумата 5000 лв., тъй-като в т. 8 на договора е посочено, че сумата 5000 лв. е платена от купувача. Въззивният съд правилно е отчел противоречието в твърдението на жалбоподателя К. , че между страните изобщо не е бил сключван такъв договор, с последващото му твърдение, че договор има, но по него не е платена сумата 5000 лв. като задатък, което сочи на недобросъвестност от страна на К. Недоказано е и твърдението му, че окончателната сделка не е била сключена по вина на ищеца Б. , който не разполагал с парични средства за плащане на цялата цена.
Не са налице основания за отмяна на въззивното рнешение, поради което Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 20. 12. 2007 г. по гр. д. № 859/2005 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА М. К. К. да заплати на А. Д. Б. сумата 600 /шестстотин/ лева разноски по делото за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: