О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София,30.04.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №189 / 2010г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената от Т. Д. Д. касационна жалба срещу решение от 04.11.2009г. по гр.д. № 815/2009г. на Русенски ОС, с което е уважен предявения срещу нея иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор до 1/4идеална част. Жалбоподателката твърди, че с решението е даден отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 20.07.2009г. по гр.д. №2018/2008г. на Русенски РС е развалил договор от 18.01.1991г., сключен с нот.акт №107/1991г. на нотариус при Русенски РС, с който Й. и И. В. са прехвърлили на Т. Д. , апартамент в гр. Р., срещу задължение да ги гледа и издържа, чрез своите родители, като прехвърлитетите са си запазили правото на ползуване.становено е било, че прехвърлителите Й. и И. В. са починали съответно на 18.03.2008г. и 08.06.1999г. и ицщите по делото – Р. и С. Е. са наследници на починал син на прехвърлителите Е. И. , а ответницата е дъщеря на починала тяхна дъщеря Р. И. Съдът е констатирал, че искът е предявен на 26.05.2009г. , но е приел за установено, че отношенията са влошени с прехвърлителката Й. В. след 2003г., когато е получавала от общината помощ за отопление с топлоенергия и е била подпомагана от свои приятелки при нужда от грижи след прекарана операция, а не от приобретателката, която е живеела и в друго населено място-София. Съобразно правата на приобретателката и ищците съдът е приел, че следва да се развали договора до размера на частта от наследството на ищците, а именно-1/4идеална част.
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателката е изложила съображения, за това че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос за възможността на длъжника да се освободи от изпълнение на задължението си при кредиторова забава, както и относно необходимостта съдът да тълкува точната воля на страните по договора. Поддържа, че съдът е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС – ТР№30/81г. на ОСГК на ВС-изискващо, да се прецени интереса на кредитора от развалянето, също така ТР№122/1986г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че страните свободно договарят съдържанието на договора, доколкото не противоречи на закона и представя решение от 06.02. по гр.д. №5524/07г. на ВКС, в което е прието, че във всеки случай следва да се изследва какъв е обема на дължимата грижа, решение от 18.03.2005г. по гр.д. №379/2004г. на ВКС, в което е прието, че е възможно изпълнение и чрез трето лице, ако кредиторът приеме това, решение от 27.05.2004г. по гр.д. №667/2003г., в което е прието, че когато кредиторът е доволен от начина по който се изпълнява договора той не може да бъде развален след неговата смърт, решение от 06.02.2009г. по гр.д. №5524/2007г. на ВКС,в което е прието, че следва да се преценят конкретните нужди на кредитора и конкретно поетите задължения от длъжника при развалянето на алаеторния договор, решение от 18.03.2005г. по гр.д. №379/2004г. на ВКС, в което е прието, че длъжникът следва да докаже изпълнението на договора.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице релевираното основание за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона и в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в ТР№30/81г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че при разваляне на договора следва да се преценява интереса на кредитора от развалянето и също така ТР№122/1986г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че страните свободно договарят съдържанието на договора. В практиката си Върховният касационен съд е дал разрешение, че ако кредиторът по един алеаторен договор правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава. За да бъде изправен длъжникът, трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други: и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справя и сам). Кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер, издръжка и грижи). Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжникът от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване, не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация за задължението за издръжка.
В случая по въпросът за интереса на кредитора от разваляне на договора при неизпълнение на задължението на длъжника по алеторния договор не е налице и противоречива практика, която да обуславя допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, при наличие на трайна и задължителна такава. Съдът е съобразил същата, приемайки, че неизпълнението на договора след неговото сключване, когато то е съществено, дори и да има полагани частични грижи, обуславя извода за неизправност на длъжника и за уважаване на иска за разваляне на същия. Съдът не е отрекъл необходимостта да се изтълкува действителната воля на страните, а именно при направен анализ на същата е постановил обжалвания съдебен акт.
Не е налице и релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона. В случая не е налице неправилна практика по приложение на закона, която да се налага да бъде променена в резултата на промяна в правната система и правните възгледи, за да се утвърди нова практика.
Предвид изложените съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.11.2009г. по гр.д. № 815/2009г. на Русенски ОС по жалба на Т. Д. Д. на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: