О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
София 12.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 191 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. С. К. чрез пълномощник адв. К от АК Р. срещу решение № 331 от 26.10.09г.по в.гр.дело № 699/09г.на Русенския окръжен съд. С него е отменено решение № 86 от 3.07.09г.по гр.дело № 1406/09г.на Русенски районен съд в частта,с която е уважен искът на същата страна против „С”АД- Р. за сумата 2224.44 лв,представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ ведно със законната лихва,считано от 20.03.09г.и е постановено друго,с което искът е отхвърлен. В частта,с която е прекратено производството по исковете по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.с чл.225 ал.1 от КТ за сумата 1200 лв и по чл.86 от ЗЗД за сумата 54 лв за периода от 1.09.06г.до 19.03.09г.,решението е оставено в сила.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на спора,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,което е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Прилага копия от решения на състави на ВКС и решение на СГС.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
По иска по чл.344 ал.1 т.3 вр.с чл.225 ал.1 от КТ въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което производствато е прекратено като недопустимо поради сила на пресъдено нещо. Изложени са съображения,че спорът за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение е разрешен с влязлото в сила решение на РРС по гр.дело № 3273/06г.,с което искът на Д. К. по чл.344 ал.1 т.3 от КТ е отхвърлен поради недоказване на факта,че е останал без работа след уволнението.
В тази му част въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава. Въпросът за силата на пресъдено нещо е уреден в разпоредбата на чл.299 ал.1 от ГПК,която възпроизвежда текста на чл.224 ал.1 от ГПК/отм./,по който има непротиворечива практика.
За обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.345 ал.1 от КТ за да настъпи възстановяване на трудовото правоотношение след отмяната на уволнението му по съдебен ред като незаконно поради неявяването на ищеца да започне работа в срока по чл.345 ал.1 от КТ. При това положение съдът е приел,че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 9.06.2006г.,към която дата Д. К. не е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,следователно не му се дължи и обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ.
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В случая поставеният материалноправен въпрос кога работникът или служителят има право за получи обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ е от значение за изхода на спора и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Различните съдебните състави се произнасят по различен начин по преюдициалния въпрос по възстановяване на трудовото правоотношение след отмяна на незаконно уволнение. В решение № 1* от 3.10.05г. по гр.дело № 1044/03г.на ІІІ г.о.на ВКС е прието,че съдебното решение,с което се уважава конститутивния иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ създава само правна възможност за възстановяване на трудовоправната връзка между страните по незаконно прекратеното трудово правоотношение. Това е приел и въззивният съд. В решение № 1* от 18.12.01г.по гр.дело 171/01г.на ІІІ г.о.на ВКС е прието,че по силата на съдебното решение,с което уволнението е признато за незаконно е възстановена трудовоправната връзка между страните,независимо от възможността да не се реализира фактическото явяване на предишната работа от страна на работника.
При тези данни в частта,с която се обжалва въззивното решение по иска по чл.222 ал.3 от КТ жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Тъй като спорът е трудов жалбоподателят не следва да внася държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 331 от 26.10.09г.,постановено по в. гр.дело № 699/09г.на Русенския окръжен съд САМО В ЧАСТТА относно иска за обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението в останалата му част.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.