О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 04.06.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІV г.о. в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………….. и в присъствието на прокурора ……………
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 1888 по описа за 2013 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 690 от 21.12.12 г. по в.гр.дело № 501/12 г. на Шуменския окръжен съд, с което е допълнено решение от 1.11.12 г., постановено по същото дело относно разноските, като е оставено без уважение искането на молителя за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1800 лв. адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение окръжният съд е приел, че отговорността за разноски е обусловена от няколко предпоставки – да е налице искане от страната, то да е направено до приключване на устните състезания в съответната инстанция и по делото да са налице доказателства за реалното им плащане. В случая в приложения по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно на адв.Т. е отразено, че договореното възнаграждение за процесуалния представител в размер на 1800 лв. е платено по сметка, без да са представени други доказателства, поради което съдът е приел, че договореното възнаграждение не е реално заплатено и съответно не представлява разноски от ответната страна по смисъла на чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е законосъобразно. Процесуалният закон – чл.78 ГПК регламентира единствено хипотези, в които разноските са заплатени и съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Този извод не противоречи на установеното с чл.36, ал.4 ЗА, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие за заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между адвокат и клиент, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК. Доказването на направените разноски в производството има за правна последица приложението на чл.78 ГПК, при осъществяване на останалите предпоставки, изискуеми в изброените хипотези на нормата, очертаващи отделните фактически състави. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане. В случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено – със съответните удостоверителни банкови документи, обективиращи плащането.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – да се остави в сила.
Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 690 от 21.12.12 г., постановено по в.гр.дело № 501/2012 год. на Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.