О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр.София, 06.02.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5037 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288,ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.07.2008г. по гр.д. № 635 / 2008г., с което Великотърновски окръжен съд, като е отменил решение от 16.01.2008г. по гр.д. № 1150/2007г. на Габровски районен съд, е уважил иск с правно основание чл.76 ЗС.
Жалбоподателката Е. ”Г” чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът „Б” ЕООД в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил едноличния търговец да предаде на дружеството владението на магазин, в ПИ №178-част от УПИ *, отреден за жилищно строителство и търговия, в кв.43 по плана на гр. Г.. Изложени са съображения, че дружеството е ползувало имота под наем от 06.01.2007г., като на 01.03.2007г. едноличната търговка е придобила фактическата власт върху магазина, като е сменила патрона и така попречила на дружеството наемател да го ползува, поради което е налице хипотезата на чл.76 ЗС. Съдът е приел, че се касае се до фактическа власт, осъществявана под формата на държане от страна на ищеца върху предоставения му за ползване под наем магазин, което държане може да бъде защитено с иска по чл. 76 ЗС, тъй като ползуването на ищеца е било нарушено насилствено или по скрит начин.
В приложение към касационната жалба жалбоподателят е изложил съображения за това, че следва да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос- а именно относно точното тълкуване на понятието насилствено отнемане на владението по смисъла на чл.76 ЗС който е разрешен в противоречиво с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Приложил е решение от 11.02.2008г. по гр.д. №1464/2007г. ВКС, в което е дадено разрешение, че с иска по чл.76 ЗС се дава защита както на владелеца, така и на държателя, ако владението му е било отнето чрез насилие или по скрит начин.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос, но в съответствие с практиката на ВКС.
Съдът при разрешаване на спора по чл.76 ЗС е взел предвид трайната практика на ВКС, в която многократно е застъпвано разбирането, че когато ищецът е законен владелец на имота до завладяването му от ответника, то това владение съставлява нарушение по смисъла на закона чл. 76 ЗС. Само когото ответникът не е бил фактически въведен във владение по надлежния ред за такива случаи съдът е приемал ответникът е нарушил владението на ищеца, като го е ощетил същевременно със завладяването на спорното място. Няма да е налице хипотезата на чл.76 ЗС ако ответникът е добросъвестен и е въведен във владение по надлежния ред в имота. Такова въвеждане е било необходимо, щом като предишният владелец не е бил отстранен по надлежен ред. иска по чл. 76 ЗС, който стои на разположение както на владелеца, така и на държателя. За да бъде обаче ползуването предмет на защита по чл. 76 ЗС, е необходимо нарушението да е станало по начина, предвиден в закона – чрез насилие или по скрит начин. Това значи или нарушението да е изразено чрез употреба на сила или заплашване по отношение на владелеца, или да е осъществено в такова време или по такъв начин, че да не е могло да му бъде известно веднага, например като е използувано негово отсъствие, както е в случая.
Не е налице и релевираното второ основание за допустимост на касационното обжалване – по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона и не е от значение за развитието на правото. В случая не е налице неправилна практика по приложение на закона, която да се налага да бъде променена в резултата на промяна в правната система и правните възгледи, за да се утвърди нова практика.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 16.07.2008г. по гр.д. № 635 / 2008г. на Великотърновски окръжен съд по жалба на Е. ”Г”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: