О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София 03.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1330 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. Ч. чрез адв.С. Н. срещу решение № 5547 от 26.07.12г.,постановено по в.гр.дело № 1456/12г.на Софийски градски съд в частта,с която е отменено решение № ІІ – 58- 228 от 11.11.11г.,постановено по гр.дело № 19658/11г.на СРС,58 състав и са отхвърлени исковете му за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 –т.3 КТ,предявени срещу [фирма] [населено място].
В отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата [фирма] счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК бланкетно са посочени хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК,без да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид. В случая не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане наличието на хипотезите по т.1 – т.3 .
Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд,че при прекратяване на трудовото отношение поради дисциплинарно уволнение работодателят е спазил изискванията на чл.195 КТ и на чл.193 ал.1 КТ,не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5547 от 26.07.12г.,постановено по в.гр.дело № 1456/12г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. Т. Ч. ,със съдебен адрес: адв.С. Н.,гр.София ,ул.””№ да заплати на [фирма] [населено място] , район”В.”,”ЖК”М. ливади”, [улица] в. ет.,ап. сумата 300 лв/триста/ разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.