О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 23.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 20 септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5668/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Л. Л. от [населено място] е подал частна жалба против определение от 09. 05. 2013 г. по ч. гр. д. № 2620/2013 г. на ВКС, състав на четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна касационна жалба против определение на Пловдивския окръжен съд от 13. 12. 2012 г. по в. гр. д. № 3336/2012 г.
Ответниците по частната жалба Й. Б. и Н. А. не са взели становище.
След проверка, този състав на ВКС установи следното:
Обжалваното определение е постановено на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК, от които разпоредби следва, че определенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. не подлежат на обжалване. Другият състав на касационния съд е взел предвид цената на всеки от предявените по делото искове въз основа на приложените доказателства за данъчна оценка на имотите, обект на исковете, констатирал е, че два иска са с цена 1391.80 лв., всеки поотделно, а третият иск е с цена 1111.40 лв., т. е. всеки иск е с цена до 5000 лв..
Констатациите на съда относно цената на предявените искове, всеки поотделно, както и, че общата сума на цената на исковете или цената на предмета на делото в размер на 3895 лв., са под минимума, предвиден в чл. 280, ал. 2 ГПК, са точни.
Основателни са оплакванията на частния жалбоподател, че ограничението по чл. 274, ал. 4 ГПК е относимо само за факултативното обжалване пред касационния съд по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, но не и за обжалването по чл. 274, ал. 2 ГПК на определения, постановени от въззивната инстанция, както е в настоящия случай. Когато въззивният съд постанови за първи път определение, преграждащо развитието на делото, /или такова определение постанови състав на касационния съд/ това определение задължително подлежи на обжалване пред касационния съд на основание чл. 274, ал. 2 ГПК. Хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, за която е приложимо ограничението по чл. 274, ал. 4 ГПК, има предвид определение на въззивен съд, с което е потвърдено вече постановено преграждащо определение от първоинстанционния съд. По въпроса за допустимост на частното обжалване пред ВКС на преграждащи делото определения, постановени за първи път от въззивния съд, са приложими постановките на т. 1 на ТР № 1/04. 01. 2001 на ОСГК и т. 5 на ТР № 1/17. 07. 2001 г., ОСГК на ВКС. В този смисъл е и правната теория – проф. д-р А. М., Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, София 2012.
Върховният касационен съд, в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 09. 05. 2013 г. по ч. гр. д. № 2620/2013 г., на ВКС, четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба вх. № 3894/08. 02. 2013 г., подадена от Л. Л. и ВРЪЩА делото на другия състав на касационния съд за продължаване на производството по разглеждане на частната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: