О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр.София, 30.01.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5716 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.11.2013г. по гр.д.№ 2520 / 2012г., в частта му, с която АС София е отхвърлил частично предявен иск с правно основание чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОбВ.
Жалбоподателят – К. В. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
С насрещна касационна жалба А. пр С обжалва същото решение в частта му, с която предявения иск с правно основание чл.280, ал.1, т.2 ЗОДОбВ е уважен.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете на К. А. срещу П. на РБ за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.354а, ал.3, предл.2, т.1 НК, по което ищецът-жалбоподател е бил оправдан с влязла в законна сила присъда по НОХД№1437/2009г. на БлРС., ведно със законната лихва от 20.12.2010г., за разликата от 10 000 десет хиляди/лв. до 40 000/четиридесет хиляди/лв., на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Съдът е счел, че са претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу пострадалото лице за престъпление от общ характер, по което същият е бил оправдан с влязла в законна сила присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи – в случая прокуратура.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съдът е взел предвид факта, че на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, което е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 НК, тъй за извършването му е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години, отчел е периода, в който е започнало и приключило наказателното производство с влязъл в законна сила акт на съда, който в процесния случай възлиза на около две години и два месеца. Съдът е съобразил свидетелските показания и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според което след образуване на наказателното производство у ищеца се е отключила остра реакция на стрес, която с оглед естеството, продължителността на събитията и възрастта му е преминала в разстройство в адаптацията, като след приключване на делото има подобрение в състоянието му.
С оглед на всички тези данни съдът е счел, че в полза на пострадалия следва да бъде присъдено обезщетение, което да е адекватно на претърпените морални страдания в размер на 10 000лв., а за разликата до 40 000лв искът е отхвърлен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, по въпроса за това носи ли отговорност прокуратурата и за предварителното задържане, може ли разумен срок на водене на наказателно преследване да обослови по-нисък размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД и непълнолетието на привлечения към наказателна отговорност следва ли да се отчита при определяне на обезщетението.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по всички въпроси от значение за спора касаещи преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК насрещната жалба не следва да бъде разглеждана от настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.11.2013г. по гр.д.№ 2520 / 2012г. на АС София.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба А. п С.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в частта му, с която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба, в седмичен срок от съобщаване за това на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: