О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
гр.София, 26.05.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 376 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.07.2009г. по гр.д. № 258/ 2009г. на Старозагорски ОС, с което е осъден М. Ю. да заплати на Т. П. , чрез настойника му П. И. , сумата 2500 лева на основание чл.50 ЗЗД.
Жалбоподателят – М. Ю. И. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуален въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и по които има противоречиво произнасяне на съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Т. П. И. , чрез настойника му П. И. П., в писмено становище поддържа, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение, съдът като е оставил в сила решение от 06.03.2009г. по гр.д. №1865/2007г. на Казанлъшки РС, е осъдил М. Ю. да заплати на Т. П. , чрез настойника му П. И. , сумата 2500 лева на основание чл.50 ЗЗД.становено е по делото, че на 27.08.2007г. на път ПП-І-6, на около 500 метра от разклона за с. Д., ответникът – жалбоподател, като пастир на стадо крави ги е оставил без надзор, при което една от кравите – негова собственост, се е ударила в управляван от ищеца лек автомобил, при което му е причинил имуществена вреда, произтичаща от увреждането на автомобила в размер на присъдената сума, установена с помощта на съдебно-автотехническа експертиза. Съдът като е установил, че кравата е собственост на жалбоподателя и че по време на произшествието животните не са били под негов надзор, а не на пастира Г. С. , не е счел за процесуално нарушение неконституирането на последния като подпомагаща страна по делото от първоинстанционния съд. Прието е, че ищецът търпи вредите, тъй като макар и да е поставен под пълно запрещение с решение от 19.12.2008г. по гр.д. №1014/2008г. на Старозагорски ОС и негов настойник е П. И. , то увреденият автомобил, управляван от брат му И. И. , е негова собственост.
В изложение, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, жалбоподателят поддържа, че със същото е разрешен материалноправен въпрос касаещ предпоставките за обезщетяване на вреди, причинени от животно, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. Представя решение от 23.11.1957г. по гр.д. №7381/1957г. ВКС, в което е прието, че за вредите от вещ, поверена другиму, собственикът не носи отговорност, ако не се установи конкретна вина на собственика. Поддържа също така, че с решението е даден отговор и на процесуален въпрос-следва ли като задължителна страна по делото да се конституира и лицето, под чийто надзор се е намирало животното, при иск с правно основание чл.50 ЗЗД за обезщетяване на вреди, причинени от същото.
Върховният касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос на основание чл.280, ал,1, т.1 и 2 ГПК. Даденото разрешение на същия от въззивния съд не е в противоречие със задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК, нито е разрешаван противоречиво от съдилищата. В практиката е прието, че за произлезлите от една вещ /животно/ вреди отговорността на собственика й и на лицето, под чийто надзор се намира същата, не е обективна, а се основава на една презумпция за вина на същите за произлизането на тези вреди, като опровергаването на тази презумпция за вина може да стане само когато се установи, че вредите се дължат на някаква конкретно причина, лежаща вън от вещта. Именно при съобразяване със същата възивният съд е приел, че собственикът – жалбоподател има вина за причинените на ответника вреди и го е осъдил да заплати обезщетение за същите.
Върховният касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал,1, т.1 и 2 ГПК и по процесуалния въпрос за необходимостта да се конституира като задължителна страна по делото и лицето, под чийто надзор се е намирало животното, при иск с правно основание чл.50 ЗЗД за обезщетяване на вреди, причинени от същото. Съдът е изложил съображения, за това че по делото е доказано, че жалбоподателят-ищец е бил собственик на животното, причинило вредата, поради което е ангажирана неговата отговорност по чл.50 ЗЗД. Въпросът за отговорността и на друго лице не е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране на вътрешната воля на съда. В случая сочения от жалбоподателя процесуален въпрос не е от значение за изхода по делото и не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е налице такъв въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на съда в който смисъл е и даденото разрешение в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 17.07.2009г. по гр.д. № 258/ 2009г. на Старозагорски ОС по жалба на М. Ю. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: