О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
София 21.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2235 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Р. М. чрез адв.Д.Р. срещу решение № 226 от 27.09.12г.по гр.дело № 356/12г.на Апелативен съд – Велико Търново,с което е потвърдено решение № 345 от 27.06.11г.по гр.дело № 1010/10г.на Окръжен съд-Русе.С него жалбоподателят е осъден да заплати на Е. С. М. от Р. Г. сумата 36 900 лв – обезщетение за претърпени от непозволено увреждане имуществени вреди,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 13.10.07г.до окончателното изплащане.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3ГПК.Поддържа се,че въпросът: допустимо ли е производство пред българския съд след като за същото нещо и между същите страни има произнасяне от чуждестранен съд, е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 16.09.07г.между страните била постигната договореност,по силата на която отв.С. Р. М. се задължил да организира изкупуване на 25 тона орехи и преработването им в ядки,а ищецът Е. М. се съгласил да финансира закупуването и преработката,които да бъдат реализирани в Р. Г.,като печалбата се разпредели между тях в съотношение: 60% към 40%.В изпълнение на уговореното ищецът закупил 24.5 тона орехи и 750 кг орехови ядки,които се съхранявали от ответника в склад.С влязла в сила на 28.05.10г. присъда № 92/9.11.09г.по нохд № 2950/08г.на Русенския районен съд С. Р. М. е признат за виновен в това,че за периода 13.10.07г.- 14.10.08г.противозаконно е присвоил чужди движими вещи – 24.5 т орехи и 750 кг орехови ядки на обща стойност 39 600 лв,собственост на гръцкия гражданин Е. М.,които владеел,като обсебването е в големи размери,поради което на основание чл.206 ал.3 пр.1вр.с ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода.При тези данни по делото въззивният съд е приел,че правилно първостепенният съд е квалифицирал предявения иск по чл.45 ЗЗД. Съобразил e влязлата в сила присъда,която е задължителна за гражданския съд,разглеждащ последиците от престъпното деяние относно авторството на деянието,неговата противоправност и вината на дееца и е приел за доказан по размер предявения иск за имуществени вреди.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният в изложението въпрос: допустимо ли е производство пред българския съд след като за същото нещо и между същите страни има произнасяне от чуждестранен съд не е обусловил въззивното решение.Това е така,защото такива факти въззивният съд не е приел за установени.Отговорът на този въпрос не би променил правните изводи,мотивирали въззивния съд да уважи претенцията.Представеният по делото изпълнителен лист,издаден от А. първоинстанционен съд не може да обоснове извод за недопустимост на иска доколкото ответникът не е доказал,че менителниците,въз основа на които е издаден,обезпечават същото вземане,предмет на настоящия спор.По правни въпроси,които не са от значение за въззивното решение,касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане наличието на хипотезата по т.3 от ал.1 на чл.280.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 226 от 27.09.12г.,постановено по в.гр.дело № 356/12г.на Апелативен съд – В.Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.