О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
гр.София, 25.09.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 464 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 24.06.2009г. по гр.д. № 184 / 2009г., с което Върховният касационен съд е оставил без разглеждане частна касационна жалба на И. Д. С. срещу определение от 27.02.2009г. по ч.гр.д. №59/2009г. на Кюстендилски ОС и е прекратил производството по делото като недопустимо.
Жалбоподателят – И. Д. С. поддържа, че с обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана жалбата му по същество.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение тричленен състав на трето г.о. на ВКС е приел, че определение постановено по реда на чл.396 ГПК не подлежи на касационен контрол, тъй като не попада в хипотезите на чл.274,ал.3 ГПК, поради което с произнасянето на Кюстендилски ОС е изчерпан инстанционния път за проверка на постановеното определение.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени. Определението на въззивния съд, с което се отменя определение на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение по бъдещ иск подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.3, т.2,т. ГПК.
Частната касационна жалба обаче не следва да бъде допускана до разглеждане по същество. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая с обжалваното определение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за допустимостта на исканото обезпечение, с оглед характера на исканата обезпечителна мярка като такава, която се явява „подходяща” по смисъла на чл.397, ал.1, т.3 ГПК. Този въпрос обаче е разрешен от него в съответствие с трайната практика на ВКС, която дава определение на понятието подходяща мярка, като такава ограничителна мярка, която законът е предоставил в компетентност на граждански съд стави в сила,какъвто е конкретния случай – спиране изпълнение по изпълнително дело.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното определение е разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение относно характера на исканата като обезпечение мярка като „неподходяща” влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика в подкрепяща изводите на въззивния съд.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 24.06.2009г. по гр.д. № 184 / 2009г. на Върховният касационен съд, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на срещу определение от 27.02.2009г. по ч.гр.д. №59/2009г. на Кюстендилски ОС.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на определение от 27.02.2009г. по ч.гр.д. №59/2009г. на Кюстендилски ОС по жалба на И. Д. С. на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: