О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 08.07.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на пети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 4020 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от А. „М.”гр.София срещу определение № 428 от 8.05.13г.по в.ч.гр.дело № 470/13г.на Русенския окръжен съд,с което е потвърдено протоколно определение от 25.03.13г.на Русенския районен съд по гр.дело № 7250/12г.за спиране на делото на основание чл.129 ал.1 т.4 ГПК.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК въззивно определение. Приложено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,в което не е посочено коя от трите хипотези за допустимост на касационно обжалване визира жалбоподателят.
В писмен отговор ответникът по частната касационна жалба Е. Н. Н. чрез адв.Т. Б. заявява становище,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о., като прецени данните по делото намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Изложението към касационната жалба не отговоря на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК – в него не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е разрешен от въззивния съд и не е посочено на кое от основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване се позовава жалбоподателят.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото и липсата на обосновка на основанията по чл.280 ал.1 ГПК определя извод,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение – ТР № 1 от 12.01.10г.по ТД№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС.
Оплакванията за неправилност на определението не са относими към допустимостта на касационното обжалване, а представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК,които подлежат на разглеждане при вече допусната касация.
С оглед изхода на производството и на осн.чл.78 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 428 от 8.05.13г.,постановено по в.ч.гр.дело № 470/13г.на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. „М.”София да заплати на Е. Н. Н. сумата 150 лв /сто и петдесет/разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.