О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София 19.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1032 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. С. и М. Д. С. чрез пълномощник адв.Р. Ч. срещу решение № 86 от 7.05.12г.,постановено по в.гр.дело № 171/12г.на Апелативен съд-Варна в осъдителнатга му част,с която са осъдени солидарно да заплатят на Л. Б. Д. обезщетение за ползване без основание на апартамент № 6,находящ се в [населено място], [улица],ет,за периода от 22.02.2002г.до 22.02.2007г.в размер на сумата 18 441.42 лв ,на основание чл.59 ЗЗД.
В приложеното изложение се поддържа,че въззивното решение е недопустимо и се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
Въззивното решение е обжалвано и от М. И. Д. и Л. Б. Д. чрез адв.Б. Б. в отхвърлителните му части.В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се излагат съображения за недопустимост на решението и се поддържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд,като е отменил частично първоинстанционното решение, е приел,че с влязло в сила решение по гр.дело № 1188/09г.на ВКС е установено,че собственик на процесния апартамент е Л. Б. Д.,действащ като [фирма],като със същото решение двамата ответници М. и П. С. са били осъдени да му предадат владението.През процесния период имотът е бил ползван от ответниците,като за времето след 3.10.2003г.т.е.след отхвърляне на иска на М. С. срещу [фирма] и М. Д. по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор от 20.02.95г.с влязло в сила решение,ползването е било без основание.Направен е извод,че са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД за успешното провеждане на иска за периода от 3.10.03г.до 22.02.07г.Въззивният съд е възприел заключението на вещото лице за средния пазарен наем на подобен имот,според което обезщетението се равнява на сумата 18 830.28 лв.След извършено прихващане на вземането на ищеца за 18 830.28 лв с това на ответниците за сумата 388.86 лв /заплатен данък за процесния имот/съдът е приел непогасено задължение за заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД в размер на 18 441.42 лв.Изложени са съображения за неоснователност на възражението за прихващане със сумата от 45 130.50 лв,представляваща увеличената стойност на собственото на ищеца дворно място чрез изграждане със средства на ответниците на процесния апартамент в построената в същото сграда,като е прието,че фактът,че са платили суми на продавача преди изграждане на жилището не обосновава извод,че с тях се е увеличила стойността на дворното място.По отношение на ищцата М. Д. искът е отхвърлен с мотиви,че същата не е собственик на процесното жилище,поради което искът за заплащане на обезщетение е неоснователен.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол.В случая не са налице въведените от жалбоподателите основания за недопустимост на въззивното решение.Същото не е постановено по непредявен иск.Съдът е разгледал и се е произнесъл по предявения иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим имот и е дал точна правна квалификация на спорното материално право – чл.59 ЗЗД.Доводите за недопустимост на решението в частта,с която е извършено прихващане с насрещно вземане на ответниците в размер на 386.86 лв,платени местни данъци за процесния апартамент поради идентичност на претенцията,предмет на разглеждане по висящо в ВРС дело,са неоснователни.Ако съдът неправилно е извършил прихващане този въпрос е относим към правилността на решението,а не към допустимостта.За пълнота следва да се отбележи,че с приложената по делото искова молба до ВРС за заплащане на извършени от ответниците подобрения в имота не е предявена претенция да им бъде присъдена сумата за платени данъци за имота.
По касационната жалба на ищците М. И. Д. и Л. Б. Д.:
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси са : 1.допустимо ли е съдът да приеме писмени доказателства след даване ход по същество и обявяването на делото за решаване,без да уведоми другата страна за тях и съответно върху тях да обоснове заключенията си по същество ;2.ако съдът установи,че предявеният иск е основателен само за един от съпрузите- ищци,следва ли да уважи иска изцяло или следва да уважи претенцията наполовина.Така поставените въпроси не обуславят въззивното решение.Въззивният съд не е приемал нови писмени доказателства след даване ход по същество на делото.Приложеното определение № 442 от 20.04.12г.по гр.дело № 1188/09г.на ВКС е за поправка на явна фактическа грешка в решение № 578 от 8.09.10г. по същото дело,което е прието още от първоинстанционния съд и няма характер на ново писмено доказателство. Вторият въпрос не е разрешаван от въззивния съд,който е приел,че собственик на процесния имот е единствено ищецът и му е присъдил целият размер на обезщетението за периода от 3.10.03г.до 22.07.07г.,а не наполовина.По правни въпроси,които не от значение за въззивното решение,касационно обжалване на може да бъде допуснато.Ето защо,настоящият съдебен състав приема,че не е налице общото основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК,което води до необсъждане наличието на хипотезите по т.1 и т.3 от ал.1 на чл.280 ГПК.
По касационната жалба на ответниците П. и М. С.:
Въпросът за солидарната отговорност на ответниците е разрешен в съответствие с трайната практика на ВКС,обективирана в решение № 342 от 4.01.12г.по гр.дело № 1358/11г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че нормата на чл.25 ал.2 СК /отм./ предвижда солидарност на съпрузите за поето задължение по време на техния брак,имащо за цел задоволяване нуждите на семейството.Щом вещите,удовлетворяващи нужди на семейството,са по начало общи независимо от това,на чие име са придобити,то и задълженията,изпълняващи същата функция,следва да бъдат солидарни независимо дали са поети от единия или от двамата съпрузи.В разглеждания случай задължението за плащане на обезщетение за ползване на жилището е свързано с удовлетворяване общите нужди на семейството и отговорността на двамата съпрузи е солидарна по силата на закона.В тази връзка приложената съдебна практика,която е в смисъл,че при неоснователното обогатяване липсва солидарна отговорност,е неотносима към конкретната хипотеза.
При наличието на задължителна практика по чл.290 ГПК поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Аргументите във връзка с допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са относими към допустимостта на касационното обжалване.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 86 от 7.05.12г.,постановено по гр.дело № 171/12г.на Апелативен съд –Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.