О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
гр.София, 06.06.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвъртr юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1715 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.10.2012г. по гр.д.№1258/2012г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателят – В. Б. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 28.03.2012г. по гр.д.№1144/2010г., ІV г.о., Върховният касационен съд е отменил решение от 13.05.2010г. по гр.д.№3318/2009г. на АС София за прекратяване на производството по делото по искове с правно основание чл.55 и чл.86 ЗЗД и е върнал делото за разглеждането по същество на предявените искове от същата инстанция.
С обжалваното решение въззивният съд, при новото разглеждане на делото, като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил В. П. да заплати на А. М., по частично предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 25100 лева, представляваща част от главница в размер на 50000 лева и по частично предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лева, представляваща част от обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 22.02.2008г. до 09.03.2009г.
Съдът е приел за установено от приложеното по делото преводно нареждане за от 12.02.2008 г., че от банковата сметка на А. М. в е била преведена по сметка на В. П. сумата от 50000 лева, като е посочено, че преводът се извършва с цел „управление на средства”.
Установено е също така от приложена по делото нотариална покана, връчена на ответницата по иска на 19.02.2008 г., че ищецът я е поканил да му върне сумата.
Съдът е взел предвид и приетото в първата инстанция основно и допълнително заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че обезщетението за забава в размер на законната лихва върху сумата от 25100 лева, за периода от 22.02.2008г. до 09.03.2009г. възлиза на 3964.54 лева.
С оглед на така установените обстоятелства и задължителните указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на материалния закон, въззивният съд е приел, че ищецът е провел пълно и главно доказване на даването, т.е. на прехвърлянето от неговия патримониум в патримониума на ответницата на сумата в размер на 50000 лв, а ответницата – жалбоподател в настоящия процес, не е подала отговор на исковата молба и за нея са настъпили последиците по чл. 133 от ГПК, т.е. не е доказала наличието на основание за получаване на дадената /преведената/ парична сума, поради което дължи нейното връщане и съобразно частично заявената претенция е счел, че следва да се уважи частичния иск в пълния му предявен размер. Приел е също така, че на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се присъди в пълен размер поисканото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, предмет на частичния иск, за периода от поставянето на ответницата в забава – 22.02.2008г. до подаване на исковата молба в съда.
В изложение към касационната жалба жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се произнесъл по правни въпроси от значение за спора, а именно за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и за задължението на съда да се съобрази със задължителни указания на ВКС дадени в отменително решение, както и за правното значение и последиците на чл.133 ГПК, когато не е даден отговор на исковата молба. Представя решение от 17.10.2012г. по гр.д.№850/2011г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че въззивният съд следва да изложи собствени мотиви, решение от 04.07.2011г. по гр.д.№1649/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че указанията на касационната инстанция са задължителни, решение от 08.05.2012г. по гр.д.№1315/2010г., ІV г.о. на ВКС, в същия смисъл. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените от жалбоподателката въпроси. В трайната практика на ВКС, намерила израз и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 21.10.2010г., по гр.д.№1225/2009г.,ІІІ, г.о. на ВКС, решение от 31.05.2010г., по гр. д. №840/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС и решение от 24.09.2010г. по гр. д. №651/2009 г, ІІІ г. о . на ВКС, както и в посочени от жалбопозателката решения се приема, че указанията на Върховния касационен съд по прилагане на материалния и процесуалния закон са задължителни за въззивния съд при новото разглеждане на делото, като несъобразяването от въззивния съд обосновават неправилност на въззивното решение, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Именно в съответствие с тази практика съдът, като е взел предвид дадените му указания от ВКС в отменителното решение, е счел за основателни и доказани предявените искове с правно основание чл.55 и чл.86 ЗЗД.
В практиката е даден отговор и на поставения от жалбоподателката въпрос за правното значение и последиците на чл.133 ГПК, когато не е даден отговор на исковата молба, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: от 06.07.2012г. по гр.д.№142/2011г., І т.о. на ВКС, решение от 18.06.2010г., по гр.д.№ 118320/09г. на III г.о. на ВКС и решение от 17.01.2012г., по т.д.№ 965/2010г. на I т.о. на ВКС. Приема се, че правото на ответника да представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба, ако доказателственото искане е заявено за първи път след доклада на делото при разглеждането му в открито съдебно заседание и ангажираното доказателство е за установяване на факти, от които ответникът извежда възражение, заявено в отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страна с оглед на доклада или на указанията на съда. При точно приложение на тази практика съдът в случая е приел, че жалбоподателката не е доказала на какво основание държи преведената и от ответника по жалба сума.
Практиката по поставените от жалбоподателката въпроси е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения и въззивният съд е постановил решението си съобразявайки същата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.10.2012г. по гр.д.№1258/2012г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: