О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София 25.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 819 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. к. с. – Ш.,представляван от председателя С. А. чрез пълномощник адв.Е. Х. срещу решение № 90 от 8.05.12г.по в.гр.дело № 149/12г.на Апелативен съд – В.,с което е потвърдено решение № 13 от 21.01.12г.по гр.дело № 329/11г.на Окръжен съд – Шумен.С него са уважени предявените от З. Н. Д. частични искове за заплащане на 26 000 лв – част от възнаграждение по договор за правна защита,сключен на 17.12.97г.,ведно със законната лихва от завеждане на иска,26 000 лв – част от дължимото обезщетение за забава върху главницата за периода 31.01.08г.-30.05.11г.,както и разноски в размер на 2480 лв.
В приложеното изложение се визират основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Касаторът формулира следните въпроси,които според него са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото : 1.каква е правната същност на договора между адвокат и клиент за правна защита; 2.ако се приеме,че се касае за договор за поръчка,при тълкуването и при преценката относно изпълнението му,кои факти са от правно значение – тези, относно изпълнението на конкретните възложени действия или крайния резултат,без значение чрез какви действия е постигнат; 3.ако с договора между адвокат и клиент е възложена и поета правна защита по изрично посочен административен ред /оспорване на индивидуален административен акт/,допустимо ли е разширително тълкуване,според което за изпълнение да се счита воденето на други гражданска съдебни дела,свързани със значително по-големи разноски и време за клиента; 4.дължи ли се резултативно възнаграждение на адвоката при условие,че задължението за пълна правна защита по административен ред съгласно договора,не е изпълнено и крайният резултат от точно този вид договорена защита е негативен за клиента.
В отговор ответникът по касационната жалба З. Н. Д. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 17.12.98г.между страните е сключен договор за осъществяване от страна на ищеца З. Д. на пълна правна защита по възстановяване на отнето и одържавено кооперативно имущество,а не само такава,ограничена в рамките на административния процес по отмяна на заповедта на министъра на търговията и туризма.Дължимото възнаграждение било определено във вид на процент от пазарната стойност на имуществото,което ще бъде реално възстановено като резултат от упражнената адвокатска защита.В изпълнение на поетите задължения ищецът е предприел действия по административен ред,а след изчерпването му е пристъпил към завеждането на граждански и търговски дела,които е довел до успешен край,включително до фазата на принудителното изпълнение.След приключване на делата с влезли в сила решения,съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗЗД в нарочен доклад ищецът е отчел дейността си по договора,като е поканил ответника да му заплати уговореното възнаграждение,но плащане не е последвало,поради което е уважен предявения от него частичен иск.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Първите два въпроса,поставени от касатора са общи, теоретични и формулирани по начин,който води до тяхната неотносимост към спора.Въпросите по т.3 и т.4 не са от значение за изхода на делото,тъй като решаващият съд е приел обратната теза на тази, застъпена от касатора – а именно,че общата воля на страните е за осъществяване на пълна правна защита от ищеца по възстановяване на одържавено кооперативно имущество,а не само адвокатска защита в административния процес.Въззивният съд е изтълкувал действителната обща воля на страните съобразно целите,които са си поставили, в съответствие със закона и съдебната практика.
По тези съображения съдът приема,че поставените от касатора въпроси нямат значение за изхода на конкретното дело,поради което касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 90 от 8.05.12г.,постановено по гр.дело № 149/12г.на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.