3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
гр.София, 27.04.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1791 описа на ВКС за 2010год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.08.2010г. по гр.д.№ 618 / 2010г., с което ос Пазарджик е осъдил С. Й. П. да заплаща на малолетната си дъщеря Г. Н./р. на 20.03.1998г., чрез баща й Н. Б. по 200 лева месечна издръжка, като е увеличил размера на присъдената така с решение от 27.02.2006г. по гр.д.№ 787/2005г. на РС Пазарджик в размер на 60 лева.
Жалбоподателката – С. Й. П., поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Н. Б. Н. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 16.06.2010г. по гр.д.№647/2010г. на РС Пазарджик осъдил С. Й. П. да заплаща на малолетната си дъщеря Г. Н., родена на 20.03.1998г., чрез баща й Н. Б., по 200 лева месечна издръжка, като е увеличил размера на присъдената такава с решение от 27.02.2006г. по гр.д.№ 787/2005г. на РС Пазарджик в размер на 60 лева и е отхвърлил иска до пълния му размер от 300 лева. Съдът е приел, че майката живее и работи в И., с доходи за 2009г.г. в размер на 9007евро. Отчел е обстоятелството, че тя издържа и по-голямо дете на 15 години, от друг баща. Определил, че необходимата издръжка за детето и 300 лева месечно, от които 200лева да се поемат от майката, тъй като са се изменили са се условията, при които е определена първоначалната издръжка – детето с по-голяма нужда и майката има възможност да дава по-голяма издръжка.
Като е обжалвала решението на въззивния съд с касационната жалба майката е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за предпоставките, при наличие на които може да бъде увеличен значително размера на дължимата се издръжка, а именно П№5/16.11.1970г. на Пленум на ВС. Поддържа, че въпросът е решаван и противоречиво от съдилищата-представя решение от 10.12.2009г. по гр.д.№4516/2009г. на РС- Ст.Загора, с което издръжката е увеличена на 170 лева, решение от 12.02.2010г. по гр.д.№531/2009г. на РС-Велики Преслав, с което издръжката е увеличена на 70лева, решение от 29.12.2009г. по гр.д.№4708/2009г. на РС-Ст.Загора, с което издръжката е увеличена на 85лева, решение от 26.06.2008г. по гр.д.№269/2008г. на ОС-Ямбол, с което издръжката е увеличана на 80 лева, и решение от 25.01.2010г. по гр.д.№6365/2009г. на РС-Русе, с което издръжката е увеличена на 80 лева, но при по ниски доходи на даващия издръжка родител.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателката не сочи решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос по идентичен правен спор. Преценката на съдилищата за това нуждата от издръжка да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на противоречиви решения на различни съдилища по идентичен материалноправен въпрос.
Съдът е съобразил и постоянната и задължителна практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 28.06.2010г. по гр.д.№1800/2009г. ІІІг.о. на ВКС, решение от 26.11.2010г. по гр.д.№575/2010г. ІV-то г.о. на ВКС и решение от 01.10.2010г. по гр.д.№1525/2010г. ІІІ г.о. на ВКС, в която е прието, че когато задължен да дава издръжка родител, който е оставил детето си в страната, живее и работи в държава с официално приет по – висок праг на минимални доходи при трудова дейност, тази именно величина следва да бъде съобразена с оглед възможностите му, ако родителят е доказано трудоспособен, има професионална квалификация и не се установява пасив на имущественото му състояние, предвид произтичащото от закона изискване съдът да се ръководи главно от интересите на детето. Именно съобразявайки се с посочените в нея критерии съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил размера на дължимата се от майката издръжка и не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, той като жалбоподателката не твърди, че липсва практика по поставения за разглеждане въпрос, нито че съществуващата такава е погрешна и следва да бъде променена.
Що се отнася до развитите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК на решение от 13.08.2010г. по гр.д.№ 618 / 2010г. на ос Пазарджик, по жалба на С. Й. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: