4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1307
гр.С., 17.12.2010г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и десета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1172 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.03.2010г. по гр.д.№1115/2008г. на П. АС от И. Г. Б., действуваща като непълнолетна със съгласието на майка си И. Е., като наследник на починалия в хода на процеса ищец Г. Б., в частта му с която са отхвърлени искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, с правно основание чл.200 КТ. Жалбоподателят поддържа, че със същото е даден отговор на материалноправен и прецесуален въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът [фирма] в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
С въззивното решение съдът, като е отменил решение от 12.01.2004г. по гр.д.№2505/2002г. на П. ОС частично и го е оставил в сила в друга част, е осъдил [фирма] да заплати на наследницата на починалия ищец сумата 3 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпени от пострадалия в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 15.10.1999г. при работа изпълнявана от последния във филиал на дружеството в[населено място], като “специалист в Т. отдел”. Установено е по делото, че в резултат на злополуката-фрактура на шест гръбначни прешлена и девет ребра, като с експертно решение №1551/28.03.2002г. му е призната намалена работоспособност 74,8 %,срок три години, но поради “общо заболяване”, а с решение №1674/01.04.2005г. призната 92,4% намалена работоспособност, без чужда помощ, за срок от три години,по “общо заболяване”. Прието е и заключение на тройна съдебно- медицинска експертиза, в която установено, че намалената работоспособност на пострадалия не е в резултат на травмите от злополуката, а от съпътствуващи заболявания , нямащи връзка с нея. Като последици от нея само леки затруднения в движението на ищеца и дискретни смущения в походката, затова съдът определил обезщетение в размер на 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на обезщетението за имуществени вреди съдът е приел, че не е налице неполучено трудово възнаграждение от 15.09.1999г. до 13.09.2002г. в размер на 72 000 лева, тъй като ищецът си е получи такова до септември 2000г., когато на основание чл.325, т.3 КТ същото е прекратено поради изтичане на срока му, /има и признание на ищеца по чл.114 ГПК отм./, поради което не са претърпени такива вреди, а не са доказани и разходите, свързани с лечението му, каквито също е претендирал.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателката, чрез процесуални си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, за да прецени какви са последиците от една трудова злополука. Поддържа също така, че съдът се е произнесъл и по материалноправен въпрос за критериите, по които следва да се прецени една инвалидност дали е последица от трудова злополука. Представя решение от 03.10.2005г. по гр.д.№1047/2003г. ВКС, в което е прието, че за трудова злополука следва да се приемат всички травматични увреждания станали през време или във връзка, или по повод изпълнявана по трудово правоотношение работа, решение от 07.03.2005г. по гр.д.№3667/2002г. на ВКС, в което е прието, че при определяне размера на обезщетението по чл.200, ал.1 КТ съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, че същите са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК по поставените в изложението въпроси. По процесуалния въпрос за необходимостта съдът да обсъди всички доказателства по делото съдът се е произнесъл в съответствие и със задължителната практика на ВКС намерила израз в решение от 19.09.2010г. по гр.д.№257/2009г. В същото е прието, че съдът следва да отговори на всички доводи и възражения на страните, като обсъди събраните по делото доказателства, което е направил въззивния съд при постановяване на обжалваното въззивно решение. По така разрешения въпрос не се установява наличие и на противоречива практика на съдилищата от представяните към жалбите решения.
Не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК и за допускане на касационно обжалване и по поставения за разглеждане материалноправен въпрос за критериите, по които следва да се прецени една инвалидност дали е последица от трудова злополука. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика – решение от 16.07.2010г. по гр.д.№69/2009г. на ВКС, решение от 17.05.2010г. по гр.д.№29/2009г. на ВКС и решение от 01.12.2010г. по гр.д.№326/2009г. на ВКС. Разбирането на въззивния съд съответства на възприетото в теорията и практиката поради което не се налага намесата на ВКС нито за уеднаквяване на практиката, нито за изясняване на съдържанието на правните норми, уреждащи въпросните предпоставки, за да е налице и основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за основателността на заявените претенции може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 02.03.2010г. по гр.д.№1115/2008г. на П. АС, в частта му с която са отхвърлени искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, с правно основание чл.200 КТ, на основание чл.280, ал.1,т. 1- 3 ГПК по жалба на И. Г. Б., действуваща като непълнолетна със съгласието на майка си И. Е., като наследник на починалия в хода на процеса ищец Г. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: